Последната миля [bg]

— Което означава, че който и да го е направил, е имал солидни основания.

Декър опита салатата, която не беше овкусил.

— Как е? — поинтересува се Марс, вперил поглед в резенчетата краставици, моркови и марули.

— Отвратително.

Марс изсумтя и го изчака да преглътне.

— Първо някой е изплел сложен заговор, за да те прати в затвора, а после е положил усилия да те измъкне. Защо?

— Ако става въпрос за едни и същи хора.

— Почти съм сигурен.

— В такъв случай въпросът, както сам каза, е защо?

— Да, въпросът за един милион долара. Защо?

Довършиха обяда си, платиха сметката и си тръгнаха. Запътиха се към колата, когато Декър изруга тихичко.

— По дяволите!

— Какво има? — погледна го Марс.

Преди Декър да успее да отговори, между две от колите на паркинга се появиха младежите, които ги бяха наблюдавали по-рано. Бързо ги заобиколиха. Бяха петима — двайсетинагодишни, високи, мускулести, с вид на побойници.

Декър погледна онзи, за когото предположи, че е водачът им, и попита:

— Мога ли да ви помогна с нещо?

Най-едрият от тях посочи Марс.

— Ти си оня, дето отърва инжекцията, нали? Гледах те по телевизията.

Марс не каза нищо.

— Ей, на теб говоря — провикна се едрият младеж.

Декър не искаше да се разправя с тези отрепки, но и не искаше Марс да се ядоса и да убие натрапника. Затова предложи:

— Защо не се върнете в билярдната зала?

Младежът не му обърна внимание, а продължи да се взира в Марс.

— Убил си родителите си и си се измъкнал от затвора. Как става тая работа, задник?

Декър забеляза как изражението на Марс се промени. Това, което видя, никак не му хареса.

А водачът на шайката продължи:

— Казаха, че си играл футбол. Глупости! Малкото ми братче ще те прегази на игрището!

— Направете ни път! Веднага! — нареди Декър.

— Кой си ти, по дяволите, че да ми казваш какво да правя? — попита онзи.

Декър показа служебната си карта от ФБР.

— Ето кой съм. — После разтвори якето си, за да видят останалите, че е въоръжен. — Това ми дава право да ти кажа да изчезнеш от тук.

Младежът погледна служебната карта и пистолета и попита с отвращение:

— Ти бавачка ли си му или какво?

Декър видя, че Марс се наежва, и постави ръка на рамото му, но без да откъсва очи от натрапника.

— Тръгвай!

Онзи погледна приятелите си.

— Смятате ли, че този пъзльо вече се е подмокрил?

Всички се засмяха.

— Върви! — настоя Декър. — Тръгни към колата, аз ще се оправя с тях.

Мелвин го изгледа, сякаш бе загубил ума си.

— Върви, Мелвин.

Марс закрачи неохотно.

Водачът на шайката пристъпи напред и го плесна по тила. Марс се извърна бавно, а Декър погледна младежа и го попита:

— Да умреш ли искаш?

— Мисля, че той иска да умре — отвърна онзи. — И ще съжалява, че това не е станало по-рано.

Декър си пое дълбоко дъх и погледна Марс, който му заприлича на бик, преди да започне коридата. Декър изруга наум и се обърна към младежа срещу себе си.