Дяволът държи свещта [bg]

— Но Андреас… той не контактуваше ли изключително само с теб?

Зип се размърда на стола.

— И аз така мислех.

— „Турнегата“ — изстреля Сейер внезапно.

Зип погледна нагоре.

— Споменал си прел майката на Андреас, когато ти се обадила, че сте се разделили на улица „Турнетата“.

— Не си спомням — отговори той бързо.

— Споменавам го, защото определено трябва да има причина да кажеш именно това. Естествено, спомнил си си погрешно, изяснихме го, обаче има причина мозъкът ти да направи този избор. Може би сте били близо до „Турнегата“ онази вечер?

Зип се обърка.

— Просто изскочи. Погрешна асоциация — добави той.

— Случва се — съгласи се Сейер.

Стана и отвори прозореца. Септемврийският въздух нахлу в стаята.

— Какво мислиш се е случило? — попита Сейер, настанил се отново в стола си.

— Ами, по дяволите. Нямам представа.

— Все нещо си си мислил, предполагам?

— Да.

— Ще ми разкажеш ли?

Мислеше усилено. Осъзна, че това, което трябваше да бъде просто разговор, започваше все пак да прилича на разпит.

— Мислил съм за всичко! — каза с внезапна и бурна откровеност Зип. — Че си е отишъл и се е обесил. И какво ли още не.

— Възможно ли е да му е хрумнало?

— Не. Или не знам. — Спомни си гробището. — Не знам — повтори.

— Измъчваше ли го нещо?

— Никога не е споменавал.

— Говореше ли много за себе си?

— Никога.

Сейер отиде до зелен шкаф с архиви, извади някакви документи и ги разлисти. Зип протегна врат, но седеше прекалено далеч. Сейер задържа един лист от папката и плъзна друг към него през масата.

— Какво ще кажеш, Зип? — попита сериозно. Погледът му го пронизваше. — Жив ли е?

Зип се вторачи в снимката на Андреас.

— Не знам! — заекна.

— Има ли на света някаква причина да предположим, че може да е мъртъв?

— Не знам! — заекна отново. Изпитваше противното чувство, че е попаднал в капан. — Мислите ли, че е мъртъв? — попита засрамено.

Сейер подпря снимката на каната с кафе.

— Защо лъжеш? — попита просто.

Ето го най-сетне! Той знаеше, че рано или късно ще дойде, не можеше да бъде по-подготвен! Въпросът се удари в него като гумена топка и отскочи обратно. А по него не остана и драскотина.

— Не знам нищо — изрече напевно.

— Искаш ли да оставим настрана тези типове от площада?

— Не знам накъде отидоха.

— Бяха ли изобщо там?

— Видях ги само от разстояние.

— Колко бяха?

Какво беше отговорил? Двама? Или трима?

— Двама или трима, не си спомням.

— Тревожиш ли се за най-добрия си приятел?

— Разбира се!