![Йерусалимска загадка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/4/jerusalimska-zagadka-bg-download.jpg)
Йерусалимска загадка [bg]
- Автор: О'Брайън Лорънс
- Серия: Загадки #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1320-6
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Йерусалимска загадка [bg]». Краткое содержание книги:
Върнах му списанието.
— Трябва да поспя — рекох. Бях съсипан от тежкия ден.
— Има едно походно легло в гардероба, ако не искаш да притесняваш Изабел — предложи той.
— Добре — съгласих се. — Тя има нужда да се наспи хубаво.
Показа ми как да го отворя, даде ми малко одеяла. Разпънах го тихо в мрака под прозореца. Изабел спеше дълбоко.
Отворих очи в четири сутринта. Не бях сигурен какво ме беше събудило. Тогава чух трополене. Погледнах през прозореца. Видях шосе с две двулентови платна, отделени от нисък бетонен разделител, обраснал с храсти. Платното, отвеждащо към центъра на Йерусалим, беше пълно с целеустремено движещи се транспортьори с танкове.
Гледах ги как преминават. Бяха тъмнозелени. Оръдията на танковете бяха насочени право напред. Един от прозорците на транспортьора беше със свалено стъкло. На светлината на уличните лампи различих решителното изражение на млада жена, която шофираше, втренчена в пътя пред себе си. Беше на не повече от двадесет години. Положението изглеждаше като начало на война.
33
Арап Анак натисна приложението за шифриране на обаждането и набра номера на лорд Бидонър. След двадесет секунди чу сигнала за позвъняване.
— Знаеш ли кое време е в Лондон? — попита сънено лордът.
— Два сутринта — отвърна Арап.
— Разговорът обезопасен ли е?
— Приложението за шифриране е отворено на телефона ти, нали? — каза Арап.
— Да. Какво мога да направя за теб?
— Тази сутрин започна генерална мобилизация на израелските сили за отбрана. Всичко върви по план.
— Просто гледай този път да не се издъниш. Провалът в Лондон ме постави в много неизгодна позиция.
— Нали от Службите за сигурност не стигнаха до теб?
— Не, но доста душиха наоколо.
— Вероятността някой да разбере какво става клони към нула.
— Постарай се да се справиш с жената, както се споразумяхме, когато му дойде времето.
— Знам си работата. Ще съжалява, че се е родила…
34
На следващата сутрин се събудих, чувствайки се скапан и махмурлия. Не смятах, че съм пил чак толкова, за да се усещам така.
Изабел вече бе станала. Слънчевата светлина струеше през прозореца. Бръщолевенията на Шимон за човешки жертвоприношения и за Царицата на мрака бяха избледнели като далечен сън. Лежах в леглото и мислех за танковете, за които знаех, че е обичайно да се видят в Йерусалим, тъй като Израел беше в постоянна бойна готовност. Но предполагах, че случилото се през нощта е нещо повече…
Просто танковете бяха адски много.
Едно беше ясно — каквото и да ставаше, онези идиоти, работещи на разкопките, трябваше да бъдат разследвани. Идеята на Изабел да ги снимаме бе добра. Вероятно тя можеше да накара Марк да пусне снимките им през базата им с данни, за да пробваме да разберем нещо за тях — имена, деяния, минало.
Станах и я потърсих с очи, за да видя дали са такива плановете й. Нямаше я в леглото.
Шимон беше във всекидневната. Завесите бяха дръпнати встрани, а на дървената маса в отсрещния край на стаята имаше кафе и чинии.
— Къде е Изабел? — попитах сънено.
— Отиде отсреща да купи пресен хляб. Сама настоя. Казах й, че и аз мога, но нали ги знаеш жените…
Отворих уста да продумам, но се спрях. Нещо не беше наред.
— Не се тревожи. Видях я да влиза в магазина само преди няколко минути. — Сигурно бе забелязал тревогата в очите ми. — Ей там е, отсреща. — Той посочи към вратата на балкона, гледащ към предната част на сградата и главния път. — Вземи си кафе и излез на терасата, за да я видиш, като се връща.
Налях си кафе, пийнах няколко глътки и се вслушах в предложението му. Още не бях изпаднал в паника. Нямаше начин да й се е случило нещо. Но секундите минаваха.
А тя не се появяваше. Погледнах часовника си.
След десет минути ме обзе истинско притеснение, което бързо прерасна в паника. Влязох вътре и позвъних на мобилния й телефон. Чух го да звъни от спалнята. Беше го оставила.
— Отивам да видя какво става — заявих решително.
— Сигурно е отишла до съседния магазин. Ако в този нямат пресен хляб, пращат клиентите там… — Той погледна часовника си, изглеждаше озадачен. — Досега трябваше да са получили доставките — добави и махна с ръка. — Може пекарните днес да закъсняват. Предвид всичко, което се случва.