Огненото разпятие [bg]

Автор: Лазар Лора
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Сиела
ISBN: 978-954-28-1621-8
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:

ОТ АВТОРА НА „Чашата на проклятието“ „Небеса от грях“ „Грешният квартал“ „Убиец назаем“ „Веселото гробище“ Огън. Пламтящ кръст извисява снага в мрака, а на него човешко тяло изгаря в страховитите пламъци... Ритуално убийство ли е това? Дали убиец-пироман броди из улиците на града? Мишената и неговият партньор трескаво търсят отговори, докато нови и нови пожари осветяват улиците. Единственият заподозрян е млад художник, обладан от неудържима страст към огъня - да нарисува и улови вечно променящите се огнени езици се е превърнало във фикс идея за него. Случайно или не, художникът е винаги наблизо, когато пламъците се разгарят. С обичайното си майсторство Лора Лазар предлага нова заплетена загадка, която разпалва ума. Огънят гори и унищожава всичко... но следи винаги остават.

Перейти на страницу:

- Кога? Кога? - възбудено попита възрастният мъж.

- Отдавна - отговори пожарникарят.

- А Грамаданкото знае ли? - обади се Гого Хисарски.

- За какво? - попитаха едновременно двамата.

- За изгорялата плевня.

- Минали работи - махна с ръка пожарникарят.

- Палиш пожари, а после ги гасиш - заклати глава Гого Хисарски. - На Грамаданкото ще му хареса... Стига се е зверил само на Оги.

- Не говори глупости! - ядоса се Никола. - Тогава бях на тринайсет... Откраднах една цигара от дядо, качихме се с Оги върху натрупаното сено...

- Изтърва запалената клечка и всичко около нас лумна в пламъци припомни си художникът.

- Не съм и подозирал какви ги върша! - продължи пожарникарят. - Сега знам как да угася сеновал, но тогава...

- Затова ли стана пожарникар? - попита го старецът.

- Не е твоя работа! - стана от мястото си Никола и се разходи до шкафа. А ти?

- Аз не паля - отговори бързо Гого.

- Откъде да знаем? Може затова да скитосваш. Подпалиш тук-там и бягаш!

- Не бягам - скочи и старецът от дивана. - Не разбра ли, че просто пътувам?

- Да бе...

- Я не ме обиждай! - изправи се дребничкият старец. - Четиридесет години трудов стаж имам - гордо произнесе Гого. - Оги - обърна се той към художника, - на теб ти казах, че не мога да стоя на едно място. Започвах тук, започвах там, не издържам... Стени, бюра, столове...

- Клаустрофобия имаш - отбеляза Оги.

- Не знам как се казва - отпи от чашата си старецът. - Накрая се задържах на едно място.

- Къде? - попита Никола. - В затвора ли?

- В съда.

- Тук? - недоверчиво подхвърли пожарникарят.

- Отдалеч съм аз... Работих като призовкар. По цял ден миткосвах града... Началникът го виждах само в началото и края на работния ден... Прилична пенсия имам...

- И сега пътуваш - подметна иронично Никола. - Откога?

- Отскоро - отговори Гого. Този свят искам да видя, преди да... - не довърши той. - Преди време се пенсионирахме с жената и се върнахме на село. Ама мина потопът в нашия край и отнесе половината къща... Кирпичена беше, строена е още от дядо ми... Всичко свърши за миг... Страшна сила е водата! Старецът замълча и на няколко пъти си поемаше дълбоко дъх. - Жена ми си беше отишла преди това... Не исках да досаждам на децата и тръгнах по белия цвят... Обаждам им се отвреме навреме...

- Значи не си скитник? - недоверчиво попита пожарникарят.

- Ти не ме ли слушаш какво говоря? - наежи се възрастният мъж.

- И кога ще спреш да пътуваш? - неочаквано се обади Оги.

- Това не зависи от мен.

Гого Хисарски погледна нагоре и се прекръсти.

- Никола, ти ли взе последната картина? - обърна се към приятеля си Оги.

- Казах ти...

- Знам, че не я искаш...

- Да не би да е изчезнала? - сети се Никола.

- Рая първа забеляза... - каза художникът.

- Така ли се казва кьорпето? - прекъсна го Гого Хисарски.

- Рая е моето момиче - бавно, но отчетливо изговори Оги и притвори очи.

- Какво е забелязала? - върна го на земята пожарникарят.

- Че картината я няма...

- Откога я няма?

- Вероятно вчера е изчезнала - каза Оги. - Докато двамата с теб сме били в болницата...

- Нали те видях, че заключи! - ядоса се Никола.

Когато Рая е пристигнала, вратата дори е била отворена.

- Ти какво ще кажеш? - пожарникарят неочаквано се обърна към стареца.

- Не съм видял нищо, но... разтревожено изрече Гого. Затягат примката около теб - обърна се възрастният мъж към художника.

- Нали дебнеш? - стана от дивана Никола. - Как така нищо не си видял?

- Не съм, нищо не съм видял - ядосан отговори възрастният мъж. - Не ми харесва тая работа...

- Трябва да се обадя на Мишената. - Пожарникарят извади телефона си.

- Защо? Нали картината не ти харесваше? - отчаяно произнесе Оги.

- Не ми пука за картината! - категорично заяви Никола Угаров. - Полицията трябва да знае...

- Полицията е вече тук - чу се гласът на Мишената, а после вратата широко се отвори.

Комисарят бе заедно с колегата си. Оги стана от стола и се изправи до празния статив. Гого се сви на дивана, а Никола отново седна до него. Мишената ги огледа последователно и едва тогава попита:

- Защо ви е полиция?

- Последната картина на Оги също е изчезнала - реагира пръв Никола Угаров.

- А кои са другите, които липсват? - продължи комисарят, потътри стола по пода и седна.

- Всичките - прошепна Оги.

- Една е при нас - припомни му младият полицай и мина навътре, за да вижда по-добре художника.

- Тя не е хубава... - изрече Оги.

- Кажи за хубавите, които са изчезнали? - изгледа го накриво Мишената.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?