![Огненото разпятие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/5/ognenoto-razpyatie-bg-download.jpg)
Огненото разпятие [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1621-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:
- Случило ли се е нещо с Оги?
- Ти ми кажи... - отговори комисарят и го придърпа встрани от другите пожарникари. - Намерете си четвърти играч - обърна се той към тях.
- Излязоха пред сградата на пожарната.
- Никола, защо ме излъга за пожара в дома на Аладжов? - директно започна Мишената.
- Не съм - отговори пожарникарят и го погледна право в очите.
- Каза ми тогава, че приятелят ти е бил смъртнопиян.
- Така беше.
- Тогава какво е правил в скута на майка си?
- Нямам обяснение - отвърна Никола и допълни: - И досега нямам обяснение.
- Евлоги Аладжов винаги е на мястото на пожара... Не ти ли се струва странно?
- Подозираш ли го? - попита пожарникарят.
- Знае ли човек...
- Той е изключително чувствителен - започна Никола. - Не би подпалил никого, за да нарисува една картина.
- Дори и ако е тъпкан с наркотици?
- Ако алхолът и цигарите са наркотици...
- Сигурен ли си?
- Напълно. - Пожарникарят погледна Мишената. - Ако Оги взема наркотици, съвсем ще превърти...
- Запомни си мисълта - каза комисарят. Защо тогава винаги се навърта около пожара?
- Не винаги - замислено отговори пожарникарят. Когато намерихме скитника пред горящия храст...
- Но пак е бил там, нали?
- Двамата заедно дойдохме от дома на Асен. Няма как Оги да е подпалил храста...
- Много си сигурен! Може предварително да е подготовил всичко - прекъсна го Мишената. - Не забравяй, че приятелството е до време!
Никола поклати глава в знак на несъгласие и едва тогава продължи:
- Горенето на храста бе пиротехнически номер. Докато го видяхме и огънят изчезна.
- Сигурен ли си?
- Напълно. Храстът дори не беше обгорял.
- Как си го обясняваш?
- Много мислих - отговори Никола. - Сякаш някой подготвя огнени представления за Оги...
- Защо точно за него?
- Защото знае, че е обсебен от огъня...
- Кой е подпалвачът? - директно попита Донов.
- Нямам идея. Но не съм аз, нито Асен. Виж, скитникът ми се вижда съмнителен.
- Защо?
- Откакто се появи, започнаха пожарите. Може и да е съвпадение - добави бързо пожарникарят.
- Знае ли човек... - След тази реплика Мишената дори въздъхна. - А другите пожари? В училището, в дома на Аладжов...
- Съмнителни са - бързо каза Никола.
- В какъв смисъл?
- Ограничени са. Огънят бързо е овладян.
- Защо не го написа тогава? - извика Донов.
- Мишена, протокол, акт за пожар, експертиза и другите документи не се пишат по интуиция ядосано изрече пожарникарят. - Трябват факти, а аз ги нямам.
- Ние обаче имаме... - обърна му гръб комисарят и пое по улицата. След пет метра се сети и махна с ръка за сбогом.
87
Гого Хисарски първо надзърна през вратата, огледа обстановката и едва тогава влезе.
- Май сте имали тежък разговор - каза старецът, защото усети напрежението в ателието.
- Пак се мъкнеш - отбеляза начумерено Никола.
- Вземам пример от теб - промърмори старецът.
- Бира поне носиш ли? - попита пожарникарят.
- Нося, ама... - и той подаде бутилката на Никола. - Няма ли нещо сгряващо, че треперя... В притвора винаги е хладно.
- Има коняк - отговори пожарникарят, замълча и добави: - Изсипали са цяла цистерна в езерото...
Гого Хисарски не обърна внимание на опита на пожарникаря да си върне за репликата за градския фонтан и седна до него на дивана. Оги, който беше седнал на стола, мълчаливо подаде бутилката на скитника.
- На Никола не му се пие ракия - каза художникът. - Само за нас е...
- Къде ти е чашата? - попита го Гого, защото видя, че и Оги пие от пластмасова чаша.
- Под статива я намерих...
Гого пъргаво стана, почти се пъхна под статива и после каза:
- Счупил си я на пет парчета... Чакай радост след пет дни!
- Дали? - недоверчиво изрече пожарникарят. Дотогава Оги могат да го приберат...
- Да не те е разпитвал Грамаданкото? - обърна се към него възрастният мъж.
- Мишената ли?
- Оня... - Скитникът повдигна и двете си ръце, за да изобрази едра фигура.
- Как разбра, че съм говорил с Мишената? - надигна се от мястото си Никола. - Да не ме следиш?
- Ами! - махна с ръка Гого. - По себе си съдя... Когато говорих с него, после целият ден ми бе мрачно... Съвсем като времето навън.
- Казах му, че пожарите са започнали от твоето идване тук - призна си пожарникарят.
- Ти повече от мен знаеш за тях - напери се старецът.
- Спомняш ли си как запали плевнята на дядо си? - Оги изведнъж попита приятеля си.
- Не ми го припомняй - начумери се Никола. - Щяхме и ние да изгорим!