Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)
- Автор: Желев Желю
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Народна младеж»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)». Краткое содержание книги:
През призмата на партийния идеал за героично се представят и войниците. Те са твърди като стомана, несломими войни, готови без колебание да умрат за Германия. В замяна на това в семейството са нежни съпрузи и бащи. В платното на проф. Бюлер от Карлсруе тази идилия е представена по следния начин: войник, завърнал се в къщи като победител, спи в скута на любимата жена. Тя като майка бди над неговия сън. Няма отчаяние, няма сакати, няма убити, няма нещастни хора, всички са щастливи и героични.
Друг вариант на същата идилия са платната на Елк Ебер. Той се специализира в изобразяването на борчески мъже, на отчаяно смели герои. Неговият художествен похват — да представя не самата борба, а как тя се отразява по лицата на героите — намира всеобщо признание в политическите среди. Най-ценната му картина «Така беше в СА» представлява следната гледка: под знамето с пречупен кръст крачат колона мъже в униформата на СА; погледите им, устремени напред, пронизват врага. Отстрани работници с каскети и захапана в триъгълната уста цигара приветствуват СА. Трогателно единство между СА и народа! Идеята е ясна: СА обединява най-добрите синове на германския народ.
Единството на народа и армията е представено и в картината «Другарство» (1941) на Хелмут Улрих. В нейната композиция участвуват войник в пълно бойно снаряжение, леко уморен работник (както, разбира се, само героите могат да бъдат уморени!), който държи в краката си голям чук, и жена с малко дете на ръце. Всичко е казано ясно и точно: армията пази мирния труд и семейното огнище на германския народ.
Един от най-възлюбените идеали на националсоциалистическото изкуство е «здравият народен инстинкт» (Розенберг). И тъй като според партийната концепция най-запазената, неразвратена от политическия живот са селяните, те стават любим сюжет в официалното изобразително изкуство. Често в платната може да се срещне селянин сред полето в позата на образцов труженик или млада селянка със закръглени бедра по време на тоалет. «Селската Венера» на Сен Хилц ни представя една селска широкобедра жена, въплъщаваща в себе си официалния идеал за женска красота.
В архитектурата господствуващи принципи са монументалността и «криво разбраният класицизъм» (178–228), които най-добре изразяват идеологията и амбициите на тоталитарната държава за величие. Това е истински анахронизъм, след като тъкмо в Германия се заражда модерната архитектура на Европа. Още през 1932г., т.е. преди идването на фашизма на власт, по проект на проф. Валтер Гропиус е издигнат в Десау знаменитият «Строителен дом». Неговата семплота и опростеност в линиите, изключителната лекота и ефирност го превръщат в образец на модерната архитектура.
Независимо от този епохален факт архитектурата на фашистката държава се връща назад, с нейните принципи на помпозна монументалнос и лъжекласицизъм. Тази концепция е ярко изразена във всицки държавни и партийни постройки, напомнящи феодални крепости или замъци, строени в епохата на индустриалното общество. Това се отнася както за висшата партийна школа «Адолф Хитлер» в Хемизее, «постройката на фюрера» на Кралския площад в Мюнхен, другите партийни постройки в Нюрнберг, така и за новата райхсканцелария в Министерството на авиацията в Берлин, проектите за мавзолеи на войниците, загинали по европейските и африканските фронтове, и пр. Дебелите каменни стени и относително малките прозорци с решетки от масивно ковано желязо трябва да символизират силата и непоколебимостта на фашистката партия и държавата. Пред тях всяка отделна личност трябва да се чувствува нищожна и смазана, за да се подчинява безропотно на силата на «общността».
В скулптурата посочените тенденции са също така силно изразени. «Уличните» паметници на проф. Йозеф Торак — официалния скулптор на Третия райх — представляват гигантски композиции. Групата «Паметник на улица», подготвяна за аутобана Мюнхен — Залцбург, е колосално струпване на мускули. Всички фигури са на мъже с тела на свръхкултуристи, от чиито лица дъха тъпа, фанатична упоритост. Физическата сила е смачкала пламъка на интелекта.
Същата лъжемонументалност виждаме и в другата група на проф. Торак, подготвена за Марсовото поле в Нюрнберг: група коне с гигантски размери, в средата на които е богинята на победата. Нейната фигура е трябвало да бъде висока 17 метра.
С особената си маса се отличават и орлите на Рихард Клайн на Луитполд — Арена. Тези чудовища от бронз, всяко от които тежи по 150 центнера, са седем метра високи, с разпереност на крилете по седем метра и половина.