Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)
- Автор: Желев Желю
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Народна младеж»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)». Краткое содержание книги:
Начело на всички обединения в Германия са поставени най-бездарните хора. Палатата за изобразителни изкуства се възглавява от любимеца на Хитлер проф. А. Циглер, безкрайно посредствен художник, застинал при рисувателната техника от първата половина на XIX век. Неговите две «класически» платна — «Богинята на изкуствата» и «Четирите елемента» — със своя примитивен реализъм и филистерски сантиментализъм биха могли да предизвикат съжаление у всеки познавач на живопистта. Начело на Съюза на доцентите е поставен неизвестният в науката, но заслужил в политиката проф. д-р Шулце; СС — оберфюрерът проф. д-р Лених без някакво отношение към киното е президент на Филмовата палата; президентът на преспалатата Макс Аман е и управител на централното издателство на националсоциалистическата партия; Филип Булер в качеството му на имперски управител на националсоциалистическата партия е отговорен за националсоциалистическото исателство; Ханс Йост — групенфюрерът от СС и държавен съветник — е президент на Имперската палата на писателите и на Немската академия за поезия. Най-сетне президент на самата Палата за културата е д-р Гьобелс.
По същия начин се процедира с различните академии театрална, правна, за поезия и пр. Всички интелектуални съюзи, обединения, учреждения като правило се оглавяват от политически най-заслужилия член на националсоциалистическата партия. На тях държавата поверява политическото ръководство.
Организирането на интелектуалците в съюзи не е самоцел. То е преди всичко средство за налагане на партийните идеали и норми на изкуството и литературата. След като фашистката партия има абсолютен политически монопол във всички области на държавния и гражданския живот, тя не може да позволи литература и изкуство, противоречащи на нейните идеали и норми за красиво, прекрасно, грозно, добро, зло, героично, справедливо и пр. Напротив, тя би желала да види своите нравствени и естетически идеали облечени в художествена тъкан.
По силата на това обстоятелство тя се чувствува в правото си да изисква от интелектуалците художествени произведения, изработени съобразно нейния вкус, и същевременно да им поставя задачи. На литература та и изкуството тя гледа като на свое владение точно така, както третира въоръжените сили или образователното дело. Литературата и изкуството биха могли да играят полезна за нея роля само в един единствен случай: ако поемат върху себе си функцията със специфичните художествени средства да възпитават народа в духа и смисъла на фашистката идеология, т.е. да поднасят на народа националсоциалистическата идеали под формата на изкуство. В този смисъл литературата и изкуството биват третирани като своеобразна художествена пропаганда, която за разлика от обикновената има по-голяма трайност и по-силно въздействие. Затова и Валтер Функ, държавният секретар в Министерството на пропагандата, заявява: «Пропагандата и ръководството на културата са в неделимо единство» (151–257). За да могат обаче литературата и изкуството да изпълняват тази мисия, поставя им се като първа задача да се доближат до широката маса, върху която трябва да въздействуват както чрез избора на изобразяваната тема, така и чрез изобразителните средства. Тази първа задача се нарича усвързване на изкуството с народат. «Фюрерът иска немското изкуство да се измъкне от неговата откъснатост от народа — пише д-р Ханс Кинер, — той иска да го върне отново при народа, той иска неговото възпитателно и очистително въздействие по-нататък и настойчиво да се упражнява.
… От немския художник фюрерът иска той да се откаже от своята самозатвореност и да заговори за своята привързаност към народа; и това трябва да се прояви в избора на изобразяваната тема, която трябва да бъде народна и разбираема и да бъде в рамките на националсоциалистическия идеал зя храбро и героично» (178–200).
Социалната мисия, която фашизмът възлага на изкуството (да възпитава народа в духа на партийната идеология), още по ясно е изразена в органа на СС «Черният корпус» в броя му от 25. II. 1937г.: «Възпитателната функция на изкуството е народна педагогика в най-благородния смисъл на тази дума, защото тя пробужда у хората драгоценното, утвърждава живота» (178–200).