Кухият човек
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кухият човек». Краткое содержание книги:
Тя отвори някакво електрическо табло в южния край на верандата и покрай потока и алеята блеснаха още лампи.
Имаше чувството, че стои на празна арена, осветена за началото на нощни гладиаторски игри.
Мис Морган вдигна пушката и стреля към него. Отскочи встрани, макар да знаеше, че е извън обсега на оръжието. По чакъла изчаткаха сачми.
Огледа се, едва овладявайки паниката, която се прибави към бучащия бял шум и замъгли мисленето му, после тръгна наляво, към големите камъни зад хасиендата.
Откъм скалите грейнаха други лампи, но той продължи да се изкачва; раната на хълбока започна отново да кърви. Имаше чувството, че някой е гребнал плът от бедрото му с лъжица за сладолед с наточени като бръснач ръбове.
Зад гърба му се разнесе втори изстрел, а после ръмжене и вой — мис Морган бе пуснала кучетата.
Очи
Няколко седмици преди главоболието на Гейл да бъде диагностицирано като мозъчен тумор, Джереми получава писмо от Джейкъб Голдмън:
Скъпи Джереми,
Не мога да забравя последното ви посещение с Гейл и резултатите от предложението ви да бъдете „морски свинчета“ в дълбочинното проучване на мозъчната кора. Резултатите продължават да са — както говорихме лично и по телефона миналия четвъртък — поразителни. Няма друга дума.
Съобразявайки се с вашето уединение и желания, няма да правя повече опити да ви убеждавам да се присъедините към изследването ми на тази така наречена телепатична способност, която казвате, че притежавате от годините на пубертета. Ако простите й проявления не са достатъчно убедителни, то данните, които продължавам да получавам, биха накарали всекиго да повярва. Аз повярвах. Изпитвам известно облекчение, че няма да се отклоняваме в тази посока в нашата работа, макар да разбирате каква бомба е това разкритие за един застаряващ невролог, превърнал се във физик.
Междувременно, математическите анализи, които ми изпрати по пощата, не съвсем понятни за мен, се превръщат в още по-мощна бомба. В сравнение с тях Манхатънският проект ще се окаже пълна глупост.
Ако правилно разбирам анализите ти на неправилните повърхнини и хаоса (а както казваш, данните не оставят място за алтернативни хипотези), то тогава човешкото съзнание е нещо далеч по-сложно, отколкото сме си представяли.
Ако на твоята двуизмерна графика на холографското човешко съзнание по метода на Пакард-Тейкънс може да се вярва — повтарям още веднъж, че аз й вярвам, — това означава, че човешкият разум е не просто органът, чрез който вселената се самосъзнава, а (извини ме за опростителството) неин пълен господар и съдник. Разбирам защо, когато говориш за хаоса, използваш термина „неопределен притегател“ за описание на ролята на разума в създаването на „резонансни острови“ в хаотичното море на сриващи се вероятностни вълни, но все пак ми е трудно да мисля за вселената като изначално лишена от всякаква форма, с изключение на тази, която й налага човешкото наблюдение.
Сценарият на алтернативните вероятности, който излагаш в края на писмото си, ме изкара от релсите. (До такава степен, че зарязах експериментите по дълбочинното картиране на кората и седнах да размишлявам над тавтологическите намеци, съдържащи се в тази толкова вероятна правдоподобност.)
Джереми, размишлявам също и върху вашата телепатична способност: колко често се среща, какви са нивата й и какво би било значението й за човешкия опит.
Навярно си спомняш, че когато пиехме моето двайсетгодишно уиски, след като бяхме получили първите резултати от дълбочинното картиране на кората на твоя мозък и този на Гейл, и ти обясняваше произхода на аномалиите, аз изказах предположението — не още след първата чашка, доколкото си спомням, — че вероятно някои от великите умове в човешката история са притежавали подобен „вселенски интерферометър“ и че Ганди и Айнщайн, Исус и Нютон, Галилео и моят стар приятел Джони Фон Нюмън са били надарени с подобна (но очевидно с известни разлики) форма на телепатия, даваща им възможност да долавят различни страни на битието: физическите основи на вселената, психологическите и морални устои на човечеството — тази прашинка във вселената — и ред други неща.
Спомням си, че ти се смути. Но аз нямах това за цел тогава, нито пък сега, когато повтарям тази хипотеза.
Ние — всички ние — сме очите на вселената. Хората, които като вас са надарени с тази невероятна способност — избраните да проникват в глъбините на човешката душа или в сърцето на самата вселена, — са механизмът, чрез който ние, останалите, фокусираме и насочваме погледа си.