Кухият човек
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кухият човек». Краткое содержание книги:
Сега Джереми сънува математиката на хаоса и неправилните повърхнини.
Вълновите уравнения на Шрьодингер и анализите на Фурие на човешките холографски мисловни модели са го довели в този лес на хаоса, но Джереми открива, че там се чувствува добре. За пръв път в живота и кариерата си той копнее за компютър; накрая поставя един мощен 486 PC с вградено CD-ROM устройство в светая светих на кабинета си у дома и започва да подава молби до университетската администрация да му се осигури компютърно време. Но то не стига.
Джейкъб Голдмън казва, че може да приспособи един от компютрите Крей MIT X-MP за програмата, предназначена за работа в областта на математиката на хаоса, и Джереми по цели нощи не спи от нетърпение. Когато инсталирането завършва — четирийсет и две минути, което е цяла вечност от скъпоценното компютърно време на „Крей“ — решенията са частични, незавършени, въодушевяващи и ужасяващи с възможностите, които крият. Джереми си дава сметка, че ще им трябват поне няколко такива компютъра и двама-трима талантливи програмисти.
— Дай ми три месеца — казва Джейкъб Голдмън.
Ученият успява да убеди някого от администрацията на Буш, че работата му върху нервните пътища и холографските функции на паметта имат отношение към дълго нерешения проблем за подобряването на „фактическата реалност“ в пилотската кабина на самолетите от военновъздушните сили и след десет седмици той и Джереми получават достъп до така необходимите им свързани компютри „Крей“ и програмисти за подготовка на данните.
Резултатите са математически кодирани — дори чертежите са неразгадаеми за всеки, който не е математик-изследовател — и Джереми прекарва летните вечери в кабинета си, сравнявайки своите уравнения с изящните компютърни рисунки на неопределените притегатели на Колмогоров, приличащи на разрязани кръгли червеи, но със същите квази-периодични интерферометърни фигури, морета на хаоса и резонансни острови, които е предугадил в собствените си далеч по-несъвършени математически изчисления.
Подготвя профилите на Поанкаре на сриващите се вероятностни вълни и компютрите — придвижвайки се през неправилни повърхности, които не се надява някога да проумее — го зариват в купища данни и изображения, напомнящи фотографии от някакъв далечен воден свят, където тъмносините морета са изпъстрени с острови във формата на морски кончета в пищни цветове и безкрайна топологична сложност.
Джереми започва да разбира. Точно когато всичко започва да си идва на мястото — когато данните от Джейкъб, компютърните изображения на неправилните повърхнини, красивите и ужасяващи уравнения на хаоса върху черната му дъска започват да се съчетават — нещата в „реалния“ свят тръгват на зле и се разпадат. Първо Джейкъб. После Гейл.
Три месеца след първото им посещение в клиниката за лечение на стерилитета Джереми отива на поредния периодичен преглед при своя лекар. Случайно споменава за всичките изследвания, на които са се подложили с Гейл и за мъката им, че не могат да си имат дете.
— И ти направиха само един анализ на спермата? — пита д-р Лемън.
— Ами да — отвръща Джереми, разкопчавайки ризата си. — Всъщност предложиха да отида пак за още няколко, но бях много зает. Освен това първият анализ бе достатъчно убедителен. Нямам проблеми.
Д-р Лемън кима, но леко се намръщва.
— Спомняш ли си броя на сперматозоидите?
Джереми свежда поглед кой знае защо смутен.
— Ами… трийсет и осем, струва ми се. Да.
— Трийсет и осем милиона на милилитър?
— Да.
Д-р Лемън кимва отново и прави жест.
— Не си обличай ризата, Джереми. Ще направим още едно измерване на кръвното налягане.
— Нещо не е в ред ли?
— Не — казва д-р Лемън и нагласява апарата. — Обясниха ли ти в клиниката, че за добър тест се смята този с четиридесет милиона сперматозоиди и поне шейсет процента от тях нормално движещи се?
Джереми се колебае.
— Мисля, че да. Но те казаха, че е малко под средното, тъй като Гейл и аз… ами не сме се въздържали през петте дни преди теста и…
— И ти казаха да отидеш за още няколко усреднителни проби, но че почти сигурно на теб ти няма нищо и че по всяка вероятност причината е у Гейл?
— Точно така.