Огненият човек
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван П. Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият човек». Краткое содержание книги:
Вероятно след няколко дни тези разбойници ще се завърнат в пустините си. Всичките им отряди са се разбягали и вече не могат да се бият.
— Но вчера са се сражавали със тупите.
— Зная. Но когато са ги преследвали, ненадейно са били нападнати от враговете си и са били окончателно разбити. А великият пиайе Зоми какво прави тук?
— Търся втория си син, когото тупите са отвлекли.
Очите на индианеца проблеснаха страшно.
— Пак тези безчестни вълци! — извика той. Те са по-лоши от еймурите и дори не почитат нашия пиайе с бяла кожа… Те са го изяли!
— Още не.
— А защо си се спрял тук?
— Зоми, владетелят на ветровете и водите, на земята и слънцето, който научи червенокожите синове на гората да развъждат маниока ми внуши, че трябва да дойда тук и да намеря Курупедо, който ще ми помогне да спася сина си.
Индианецът се изправи гордо.
— Значи Зоми ме смята за велик воин? — попита той.
— Да и ти го доказва с идването си тук.
— Моето месо, моята кръв и моята граватана принадлежат на великия бял пиайе! — каза тържествено индианецът. — Кажи какво да направя?
— Заведи ме в селото на тупите и ми помогни да освободя сина си.
— Курупедо е готов веднага да потегли на път. Той е велик воин и не се страхува от тези проклети вълци! — гордо заяви индианецът.
— Вземи всичко, което ти е нужно и да вървим.
Индианецът влезе в колибата, за да свали хамака и да вземе съдовете си, а през това време Диас, зарадван от резултата от разговора, поведе Алваро към брега, като му говореше.
— Всичко върви както трябва. Курупедо ще ни заведе в земите на тупинамбите и ще ни помогне с всички сили да успеем. Той е много ценен другар, защото е много смел, един от онези воини, които се считат за непобедими. Той е убил четиринадесет врагове и е изял още четиринадесет.
— А къде ще отидем? — попита Диас индианеца, когато той наближи лодката.
— Там горе има една река, която води право към тупите. Ако е свободна ще плаваме по нея.
— А далече ли е до там?
Индианецът погледна към слънцето и каза:
— Ще бъдем там при залез слънце.
Сега, когато гребците станаха трима, лодката полетя като стрела, защото индианецът както повечето от сънародниците си, беше превъзходен гребец.
Саваната, както преди беше пълна с плитчини и тинести места, обрасли с тръстика и голямо количество бамбукови дървета, от които индианците правят стрелите си. Хиляди водни птици летяха наоколо, без да се страхуват от присъствието на хората. Няколко пъти индианецът изпраща стрели. Като предвидлив човек, той беше помислил не само за вечерята, но и за обяда на следващия ден. Понякога той насочваше стрелите си към водата, като ги забиваше в някоя голяма риба, една от тези, които в огромно количество населяват тъмните води на езерото.
— Колко са ловки тези диваци! — каза Алваро, възхитен от точността на Курупедо.
— Ако моите съотечественици решат със сила да завладеят тази страна, ще трябва да не отстъпват по сила и сръчност на синовете на тези гори.
Вечерта лодката навлезе в устието на една река, широка няколкостотин метра. Както се виждаше тя пресичаше гората.
— И бира — каза индианецът, като се обърна към Диас. — Ако плуваме по горното й течение, за два дни ще стигнем главното селище на тупите.
— Населени ли са бреговете на тази река? — попита Диас.
— Мисля, че са населени.
— От кого?
— От тупите.
— В такъв случай те могат да ни видят, нали?
— Ще плаваме само нощем.
— Ако ни забележат ще ни преградят пътя.
— Зная. Тупите имат много лодки. Ще плаваме по тази река, докато е възможно, а после ще тръгнем през гората. Там поне ще сме в безопасност и по-лесно ще можем да проникнем в селото на тупите… А сега да отдъхнем и да се навечеряме.
Те излязоха на левия бряг на реката, където растяха великолепни палми мауриции, от стеблото на които индианците извличат едно вещество, подобно на маниока, а от сока им, след кипване приготвят сладко питие.
Курупедо изследва брега на разстояние няколкостотин метра, за да се увери, че няма човешко жилище и едва след това накладе огън и приготви вечерята, като изпече рибата и свари убитите птици в гърнето, заедно с някакви дълги, крехки и сладки корени, които беше събрал по време на кратката си екскурзия из гората.
Когато всичко беше готово, той се отдели, защото бразилските индианци не се свикнали да ядат заедно, дори и със семействата си. Той скоро опустоши гърненцето си, пълно със супа, като вместо лъжица използваше двата си пръста — средния и показалеца. Той си служеше с тях с такава ловкост, че беше приключил с порцията си много преди двамата европейци. Със същата бързина беше изядена и рибата, която дори не изчистиха, преди да я изпекат, за да не губят време.