Среща със смъртта

Надин, която седеше срещу Джиневра, каза:

— Колко е вълнуващо, че съм тук в Лондон, че Джини играе Офелия и е толкова прочута!

Джиневра тихо каза:

— Много мило е от ваша страна, че дойдохте.

— Обикновено семейно тържество — каза Надин и с усмивка се огледа наоколо. После се обърна към Ленъкс: — Мисля, че децата биха могли да отидат на дневното представление. Ти как смяташ? Вече са достатъчно големи, а и много искат да видят леля Джини на сцената.

Ленъкс, един здрав, с щастливо изражение и весел поглед Ленъкс, вдигна чашата си.

— За младоженците — мистър и мисис Коуп.

Джефърсън Коуп и Карол отвърнаха на тоста.

— Неверният обожател! — засмя се Карол. — Джеф, по-добре пий за първата си любов, виж, седи точно срещу теб.

Реймънд весело се обади:

— Джеф се изчервява. Не обича да му напомнят за старото време.

Внезапно лицето му се помрачи. Сара го докосна по ръката и облакът отмина. Той я погледна и се усмихна.

— Сякаш е било само лош сън!

До масата им спря една елегантна фигура. Еркюл Поаро, безупречно наконтен, с гордо засукани мустаци, направи величествен поклон.

— Мадмоазел — обърна се той към Джиневра. — Моите почитания. Вие бяхте превъзходна.

Поздравиха го сърдечно, като му направиха място до Сара. Той ги изгледа със сияещо лице, а когато всички се разприказваха, леко се наклони встрани и каза тихо на Сара:

— Е добре, изглежда, че у семейство Бойнтън сега всичко върви на добре.

— Благодарение на вас! — отвърна Сара.

— Много прочут става вашият съпруг. Днес четох една отлична рецензия за последната му книга.