Среща със смъртта
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #19
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия T. Памукова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среща със смъртта». Краткое содержание книги:
— Това което казахте, е нелепост, абсурд.
— Мания за преследване? — промълви Поаро.
— Да. Но тя никога не би могла да го стори по този начин. Тя би го извършила, забележете, драматично — с меч, нещо пищно, зрелищно, в никакъв случай с тази спокойна, хладнокръвна логика! Разберете, че е така, приятели. Това е било обмислено престъпление, престъпление извършено от здравомислещ човек!
Поаро се усмихна и ненадейно се поклони.
— Напълно споделям вашето мнение. — спокойно произнесе той.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
— Хайде, остава ни още малко! — каза Еркюл Поаро. — Д-р Жерар призова на помощ психологията. И така, нека сега разгледаме психологическата страна на случая. Представихме фактите, установихме хронологическата последователност на събитията, чухме показанията. Остава психологията. И най-важните психологически данни засягат покойната — именно психологията на самата мисис Бойнтън е най-важното нещо в този случай.
Нека от моя списък на установени факти разгледаме точки три и четири. „Мисис Бойнтън определено изпитвала удоволствие, като не позволявала близките й да се радват на компанията на други хора. През въпросния следобед мисис Бойнтън поощрила близките си да се отдалечат и да я оставят сама.“
Тези два факта, те решително си противоречат! Защо именно този следобед мисис Бойнтън внезапно преобърнала на сто и осемдесет градуса обичайната си линия на поведение? Дали защото сърцето й ненадейно се е стоплило — зародило се е доброжелателство? От всичко, което чух, това ми се струва абсолютно невероятно! И все пак, трябва да е съществувала причина. Каква е била тя?
Нека разгледаме по-отблизо характера на мисис Бойнтън. Много различни неща се казаха за нея. Била стар тиранин, психически садист, въплъщение на злото, и накрая луда. Кое от тези мнения е правилното?
Самият аз смятам, че най-много се е доближила до истината Сара Кинг, когато в Ерусалим в изблик на вдъхновение видяла старата дама като извънредно трогателна. Но не само трогателна, а и безплодна!
Нека се опитаме да се въплътим в психическото състояние на мисис Бойнтън. Едно създание, родено с безгранично честолюбие, с жажда да властва и да налага върху околните своята личност. Тя нито е рафинирала тази прекомерна жажда за власт, нито се е стремяла да я овладее — не, дами и господа — тя я подхранвала! Но накрая — слушайте добре — накрая какво е произлязло от всичко това? Тя не е станала всемогъща! Не е предизвиквала страх и омраза в голям мащаб! Била е дребен тиранин в едно изолирано семейство! И според думите на д-р Жерар, както при всяка друга възрастна дама нейното хоби й омръзнало, тя поискала да разшири дейността си и да се позабавлява, като рискува властта си! Но това поставило въпроса в съвсем различна светлина! Излизайки в чужбина, старата за пръв път осъзнала своята безкрайна незначителност!
А сега направо минаваме на точка номер десет — думите, казани в Ерусалим на Сара Кинг. Виждате ли, Сара Кинг е напипала истината. Тя изцяло и безкомпромисно разкрила колко жалко и безплодно е съществуванието на мисис Бойнтън! А сега всички вие слушайте много внимателно точно какви са били думите и към мис Кинг. Мис Кинг каза, че мисис Бойнтън говорела „толкова неприязнено, без дори и да ме погледне“.
А ето действителните й думи: „Аз никога нищо не забравям — нито едно действие, нито едно лице, нито едно име.“
Тези думи направили голямо впечатление на мис Кинг. Тяхната изключителна напрегнатост и силният, дрезгав глас, с който били произнесени! Толкова странни й се сторили те, че според мен тя изобщо не успяла да осъзнае извънредно голямото им значение!
Разбира ли някой от вас това значение? — той изчака една минута. — Изглежда, че не… Но, приятели мои, нима ви се изплъзва фактът, че тези думи изобщо не са логичен отговор на това, което току-що е казала мис Кинг? „Аз никога нищо не забравям — нито едно действие, нито едно лице, нито едно име.“ Това е безсмислено! Ако тя беше казала „Никога не забравям нахалството“ или нещо от този род, но не, тя казала лице…
А! — извика Поаро, като пляскаше с ръце. — Но то се набива в очите! Тези думи, привидно казани на мис Кинг, изобщо не са били предназначени за нея! Те били отправени към някой друг, който е стоял зад мис Кинг.
Той направи пауза, като наблюдаваше израженията им.
— Да, набива се в очите! Казвам ви, в живота на мисис Бойнтън това е бил един психологически момент! Тя била разобличена пред самата нея от една интелигентна млада жена! Изпълнена с ярост и завладяна от смут, в този момент тя разпознала някого — едно лице от миналото — една жертва, която й падала право в ръцете!