Чародей

Лондон

Миракъл се събуди изморена, схваната, изкривена от неудобното положение и сгорещена. Необичайно силната врява около каретата я изнервяше. Мирисът на горящи въглища, сяра и всякакви неприятни миризми направо я разболяваше.

Солтърдън седеше до нея. Гледаше през прозорчето, очевидно потънал в размисъл. Откакто бяха напуснали Кависбрук, бяха разговаряли твърде малко. Просто лек разговор от време на време, в който той я осведомяваше за неща, с които смяташе, че задоволява любопитството й.

Докато го наблюдаваше, си даде сметка колко малко го познаваше всъщност. Какво ли детство е имал? Бе загубил още като малък родителите си. Но бе споменал за някакъв брат. Двамата били отгледани от херцогинята на Солтърдън, с която вероятно ще е принудена скоро да се срещне.

Миракъл се прозя, потри очи и прочисти гърлото си. Солтърдън не й обърна никакво внимание.

— Мислите ли, че ще ме хареса?

— Кой? — запита в отговор Клейтън, без да отклони погледа си от онова, което ставаше навън.

Колко спокоен изглеждаше. Това беше неговият свят. Различен от нейния — на тишина и изолираност.

— Херцогинята, разбира се.

Устата му се изкриви в насмешлива усмивка. Той се изсмя късо.

— Съмнявам се. Но имай предвид, че моята скъпа баба харесва много малко хора. А понася още по-малко. Все ще свикнете с нея някога. Може дори да започнете да я харесвате, стига да извините нейните малки хрумвания.

— Тя знае ли за мене?

Този път той се обърна и я погледна.

— Не.

— Тогава ще бъда голяма изненада за нея.

Някаква лека веселост пробяга в очите му. После отново стана мрачен.

— Отначало вероятно ще побеснее. Сигурно е имала наум някоя друга за майка на правнуците си — някоя наконтена с богати рюшове, която пристъпва превзето под тежестта на скъпоценностите. Да не говорим за дългия и внушителен списък на бащините й титли. Херцогинята обича да тържествува над равните си. Съществува неписано правило сред моята класа, че всеки, който превъзхожда по ранг писарите и търговците, е длъжен да изтъква прехваленото си аристократично потекло. Никой не може да съперничи на Нейна Светлост баба ми в тази й способност.

Миракъл боязливо се попремести към него, сгуши се в ръката му, усмихна се и каза:

— Изглежда е страхотна. Обичам предизвикателствата.

— Зная, че ги обичате, Мери Майн. Нали ме спечелихте?

Тя се изчерви от удоволствие.

— Разкажете ми повече за семейството си.

— Необходимо ли е?

— Защо избягвате тази тема? Разкажете ми за брат си. Как се казва?

Клейтън се извърна намръщен към прозорчето.

— Клейтън.

— По-голям ли е или по-малък?