Границата Мохо
- Автор: Чайлд Линкольн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Границата Мохо». Краткое содержание книги:
Най-забележителното подводно откритие в историята!
Лекарят от Военноморския флот Питър Крейн спешно е повикан на отдалечена петролна платформа в Северния Атлантически океан, за да помогне в поставянето на диагноза на странно заболяване, разпространяващо се сред персонала. Когато пристига, Крейн научава, че реалният проблем се спотайва далеч долу — на „Буря в бездната“, изумителна авангардна научноизследователска база, построена на океанското дъно. Свръхсекретната станция е проектирана с една-единствена цел — да изкопае наскоро открит подводен обект, който може би съдържа ключа за тайна, обвита в многовековни митове и догадки.
Крейн полага клетва да мълчи и се спуска в базата. Научава, че по време на разкопките се наблюдават обезпокоителни заболявания. Крейн осъзнава, че тайната база крие нещо много по-сложно от медицинска загадка и че откритието е всъщност много по-зловещо и по-смъртоносно, надхвърлящо човешките представи!
Като държеше подноса с две ръце, Чъки се отправи към най-близкото свободно място и тежко седна. Кутиите с газираната вода изтракаха. Беше забравил да си вземе нож и вилица, но това нямаше значение. Болезнената потиснатост в главата му се разпространяваше, Челюстите го заболяха и вратът му се схвана. Апетитът му се изпари. Двете жени, които седяха на масата и оживено разговаряха, млъкнаха и се втренчиха в него. Чъки си спомни, че са програмистки в изследователския отдел, но не се сети как са имената им.
— Здравей, Чъки — каза едната.
— Четвъртък — отвърна той, взе едната газирана вода и я отвори, като разплиска малко по ръцете си. Вдигна я към устата си и пи дълго и жадно. Заболя го, когато допря устни до отвора, водата потече по брадичката му. Болеше го дори като преглъщаше.
„По дяволите!“
Остави кутията и се заслуша в кънтенето в главата си. Грешеше. Не беше кънтене, а глас. Не, няколко гласа, шепнеха му.
Изведнъж се уплаши — от вцепенението на пръстите си, от ледените тръпки, разтърсващи тялото му, и най-вече от шепота в главата си. Устата му отново пресъхна и той изпи още една глътка вода. Сърцето му блъскаше в гърдите. Чувстваше, че гълта, но не усещаше никакъв вкус.
Гласовете се усилиха. Страховете му изведнъж изчезнаха и се смениха с нарастващ гняв. Не беше честно. Защо му причиняваха това? Той не беше сторил нищо лошо. Трябваше да изпращат сигналите си в главата на някой друг. В Базата имаше много тъпаци, които го заслужаваха.
Жените на масата го гледаха и се мръщеха загрижено.
— Добре ли си, Чъки? — попита втората програмистка.
— Да ти го начукам — отговори той. Не им пукаше за него. Седяха си, зяпаха го и позволяваха сигналите да изпълват главата му с гласове, докато се пръсне.
Чъки рязко стана, като събори подноса си на пода и разля газираната вода и соса от месото на масата. Олюля се застрашително, но успя да запази равновесие. Кафенето се въртеше и гласовете в главата му се засилваха, но изведнъж всичко му се изясни. Той разбра откъде идват лъчите. Те бяха радиоактивни. Трябваше да са. Какъв глупак беше, че не го бе осъзнал по-рано. Отиде със залитане до масата за рязане и грабна тежък нож, осеян с частици месо и малки лъскави петна мазнина. Готвачът каза нещо и протегна ръка, но Чъки замахна с ножа и човекът се дръпна. Разнесоха се писъци, но Чъки едва ги чу от гласовете в главата си — и изобщо не им обърна внимание. Излезе от кафенето и тръгна по коридора, размахваше ножа. Знаеше, че в главата му прониква радиация и го кара да се чувства зле и да му се гади.
Трябваше незабавно да я спре.
Тръгна по-бързо. Този път нямаше да завие в погрешна посока. Знаеше точно къде отива — не беше далеч. Хората, покрай които минаваше, се долепяха до стените, за да го избегнат, но представляваха само неясни тъмни очертания и той не им обръщаше внимание.
Докато се влачеше и олюляваше по коридора, ледените тръпки станаха по-смразяващи и гласовете се засилиха. Не, Чъки нямаше да ги слуша и да направи ужасните неща, към които го подтикваха. Щеше да ги накара да млъкнат. Знаеше какво точно да направи.
Видя големия люк с червено-жълтия знак за радиация отгоре. Пазеха го двама морски пехотинци. Те го видяха и се разкрещяха, но Чъки не чуваше нищо от хора от гласове. Единият командос падна на колене, говореше като обезумял и сочеше нещо. Чъки се приближи още. После блесна ослепителна светлина и се чу силен тътен, който заглуши врявата от гласове. В гърдите на Чъки изригна неописуема болка. Някаква невероятна сила го блъсна назад, а след това болката и гласовете бавно стихнаха в безкраен мрак и той най-сетне намери покой.
ГЛАВА 34
В по-голямата от двете операционни зали в Медицинския комплекс имаше всички уреди и инструменти, необходими за важни хирургични процедури, от стандартни апендиктомии до сложни лапароскопични13 процедури. Тази вечер обаче помещението беше приспособено за съвсем нова функция — на временна морга.
Трупът на Чарлс Васелхоф лежеше на операционната маса, леко синкав на ярките светлини. Черепната кутия беше отворена, мозъкът измерен и после върнат на мястото му. Металните стени отекваха от звука на хирургическия трион, докато Крейн срязваше гръдната кост и правеше задължителния разрез с формата на буквата „Y“ на гърдите и коремната област. До подноса с инструменти за аутопсия до лакътя му стоеше специалистката по вътрешни болести, а до нея беше Мишел Бишоп. Лицето й беше закрито с медицинска маска, но челото й беше намръщено.
13
Лапароскопия — оглед отвътре на коремната кухина през тръба, тънка няколко милиметра, която се поставя през малък разрез. Използва се само за диагностициране (но не и лечение) на коремни заболявания. Напредъкът в тази техника дава възможност за извършване на сложни хирургически интервенции през няколко малки разреза, вместо през по-големите разрези, които се използват в класическата хирургия. — Б. пр.