Границата Мохо
- Автор: Чайлд Линкольн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Границата Мохо». Краткое содержание книги:
Най-забележителното подводно откритие в историята!
Лекарят от Военноморския флот Питър Крейн спешно е повикан на отдалечена петролна платформа в Северния Атлантически океан, за да помогне в поставянето на диагноза на странно заболяване, разпространяващо се сред персонала. Когато пристига, Крейн научава, че реалният проблем се спотайва далеч долу — на „Буря в бездната“, изумителна авангардна научноизследователска база, построена на океанското дъно. Свръхсекретната станция е проектирана с една-единствена цел — да изкопае наскоро открит подводен обект, който може би съдържа ключа за тайна, обвита в многовековни митове и догадки.
Крейн полага клетва да мълчи и се спуска в базата. Научава, че по време на разкопките се наблюдават обезпокоителни заболявания. Крейн осъзнава, че тайната база крие нещо много по-сложно от медицинска загадка и че откритието е всъщност много по-зловещо и по-смъртоносно, надхвърлящо човешките представи!
Крейн знаеше, че декомпресионната терапия често се използва за допълнително лечение на клинични състояния като артериална недостатъчност или гнойни гангрени на меките тъкани. Чистият кислород под налягане прониква по-бързо в тъканта и събира белите кръвни телца в защита на организма — но това не можеше да замести по-агресивното и пряко лечение.
— Виж какво, Питър — тихо и настойчиво каза Ашър. — Близо сме. Благодарение на теб сега маркерите предават на безброй честоти. Това е огромен скок за нас. На всяка честота има различно послание, затова разполагаме с повече проби, с които да работим. Бедата е, че през последните два дни се бяхме насочили в друга посока.
— Защо?
— Мислехме, че сме разбили шифъра и че стражите предават математически израз.
— Математически израз? — повтори Крейн. Трудно му беше да прикрие недоверието си.
За миг Ашър придоби глуповато изражение.
— Много прост математически израз.
— Какъв?
Главният учен не отговори, но Марис бръкна в джоба си и даде на Крейн разпечатка.
Предай 1 от 1
Режим: делене
х = 1/0
Предаването завършено
Достоверността потвърдена
Машинни цикли: 236340
Крейн му върна листа.
— Едно делено на нула? Първото нещо, което научих по математика, е, че не може да делиш на нула.
Ашър започна да крачи неспокойно.
— Очевидно е, че не може. Деленето на нула е забранено от всички закони на вселената. На разшифроването мина толкова гладко, по дяволите. Нещата се подредиха идеално. Решихме, че сме допуснали незначителни грешки в превода. Затова не ти казах по-рано и загубихме толкова много време да правим компютърни симулации и криптографски атаки, опитахме се да открием грешката си. Сега обаче разбирам, че посоката е била напълно погрешна. — Той млъкна и впери в Крейн хлътналите си пламтящи очи. — Ще пуснем сигналите през поредица анализатори на обикновен език. Трябваше да го направим по-рано, ако не се бяхме увлекли в търсенето на зелен хайвер. — Ашър посочи листа. — Загубихме време, с каквото не разполагаме. Ето защо сега не можем да прекъснем работата. И ти заповядвам, не, моля те, да подготвиш камерата за кислородна терапия.
Крейн не помръдна.
— Това не е лечение, а само забавя неизбежното.
Ашър положи видимо усилие да запази спокойствие.
— Знам. Но ми трябва време — няколко часа, един ден, за да пусна сигналите през анализаторите на езика. След това ще отида право в Медицинския комплекс и ще се подложа на каквато процедура или лечение кажеш. Марис сам ще се погрижи за другия проблем, поне засега.
— Друг проблем? — попита Крейн.
Главният учен кимна.
— Марис смята, че е разгадал метода на комуникация, който използва саботьорът, за да внася и изнася информация от Базата.
— Наистина ли? И какъв е този метод?
— В момента нямам време да ти обяснявам. Но щом изляза от камерата, той ще провери теорията си и ще се опита да проследи емисиите до източника им. Изпратих съобщения по електронната поща до всички шефове на отдели — Фъргюсън, Коновър, Бишоп и останалите — да са нащрек за всичко подозрително. — Той млъкна за миг. — Но с това ще се занимаваме после. Сега най-важното е да разкодираме сигналите.
Крейн въздъхна.
— Добре, но веднага щом излезеш от камерата, ще те чакам да дойдеш в Медицинския комплекс.
Ашър му се усмихна — предишната усмивка, която Крейн си спомняше от първите си дни на борда на „Буря в бездната“.
— Благодаря, Питър. — Главният учен се обърна към Марис. — Взе ли всичко?
Марис вдигна преносимия компютър и кимна.
— Вътре ще можем да получим безжичен достъп до глобалната мрежа — рече Ашър. — Стражите са на няколко нива под нас и тук няма да има смущения.
— Ще подготвя камерата — каза Крейн и се обърна, но после спря. — Чакай малко. Защо говориш в множествено число?
— И аз ще вляза с доктор Ашър — обади се Марис.
Крейн се намръщи.
— Защо? Ти не се нуждаеш от терапия.
— Това е единственият начин да продължим работата си, без да ни безпокоят — каза Марис.
Крейн се поколеба още малко, но изведнъж сви рамене. „В края на краищата там има само кислород“ — каза си.
— Добре. Влезте в камерата. Ще ви преведа през процедурите по микрофона.
Крейн влезе в контролната стая, но Ашър го последва, сложи дясната си ръка на рамото му и прошепна:
— Питър, не казвай на Спартан.
— Какво да не му казвам?
— За погрешния завой, който направихме. Нито колко близо сме в момента.
Думите му изненадаха Крейн.
— Мислех, че целта е да кажеш на Спартан какво си открил.
Ашър енергично поклати глава.