Мъжът на най-добрата ми приятелка
- Автор: Кийс Мариан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на най-добрата ми приятелка». Краткое содержание книги:
Тази, която наруши територията ми — Марта Хоуп Джоунс от „Дейли Еко“ — беше от втората категория. Беше облечена в червен костюм с позлатени копчета с обточени с ширити пагони на раменете и носеше обувки в същия червен цвят. Чудно как е успяла да ги намери. Навярно е прибегнала до услугите на агенциите за организиране на сватби, където боядисват обувките на шаферките в същия цвят като роклите им. Не че особено разбирам от това.
— Добре дошла в скромното ми жилище — казах аз и едва-що не си отхапах езика. До такава степен не исках да привличам вниманието й със скромността на жилището си: бивш общински апартамент, само с една спалня, който приютяваше Антон, Ема и мен.
Когато Отали, пиарката от „Долкин Емери“, уговори интервюто, бях помолила да ми позволят да се срещна с тази Марта в хотел, бар или на някоя автобусна спирка — където и да е, но не тук. Ала статията трябвало да носи „домашна“ атмосфера, така че не ми оставиха избор.
— Очарователни — обяви Марта, завирайки носа си в кухнята и забелязвайки две сушилки с дрехи, които упорито отказваха да изсъхнат.
— Не е нужно да влизате там — цялата пламнах. — Представете си, че не сте ги видели.
Но Марта бръкна в чантата си (в същия червен цвят като обувките), извади бележник и започна да си записва нещо. Опитах се да чета на обратно и ми се стори, че една от думите беше „кочина“.
Насочих я към хола, който Антон, слава Богу, беше разтребил. Всъщност беше струпал четиридесет или петдесет от меките играчки на Ема в един ъгъл, освен това беше изпразнил цял флакон с освежител за въздух с аромат на праскови с надеждата да замаскира миризмата на мухлясало пране.
Марта се тръсна на канапето, измърмори „Боже!“ и скокна отново на крака. И двете забелязахме остра част от „Лего“, която болезнено се бе забола в задникай.
— Извинете, това е на момиченцето ми…
Марта надраска още нещо в бележника си.
— Не използвате ли диктофон? — попитах аз.
— Не, така е много по-непосредствено — размаха химикалката си с усмивка. И можеше да си пише каквото си поиска за мен.
— Къде е дъщеричката ви? — тя се огледа.
— На детската площадка с баща си.
Където щяха да останат, докато не им съобщя, че теренът е чист. Не можех да ги замесвам в това.
Марта прие чая, отказа бисквитите и интервюто започна.
— Е, браво на вас — очите й шареха като малки сини мъниста, прекалено лъскави и ненаситни. — За книгата ви „Церовете на Мими“.
Издаде звук, сякаш съм изиграла номер на доверчивите читатели. Идея нямах как да отговоря. „Да, чудесно съм се справила, благодаря.“ Щеше ли да е безочливо? Освен това, ако свиех рамене и кажех: „Не аз съм измислила пътуването във времето“, щеше ли да си затвори бележника и да си тръгне?
— Четох част от биографията ви, но вие сигурно знаете, че материалите на Марта Хоуп Джоунс са различни от това, което публикуват обикновените драскачи. Искам да започна начисто. Да разбера коя в същност е Лили и какво се крие под нейната кожа?
Тя направи движение с ръката си, все едно, че дълбае, и аз предпазливо кимнах, но не исках да я пускам под кожата си.
— Не винаги сте били писателка, нали, Лили?
— Не. Допреди две години се занимавах с връзки с обществеността.
— Нима?
Явната й изненада беше обидна, макар да ми беше ясно, че не изглеждам като човек с такава професия. Енергичните, бързо мислещите, изграждащите чуждия имидж трябваше да имат вид на енергични, бързо мислещи, изграждащи чуждия имидж. Да носят костюми, косите им да са фризирани, маникюрът им да е направен професионално.Но дори и в апогея на скромния ми успех, подгъвите на дрехите ми мистериозно се разпаряха, дългата ми руса коса се измъкваше от шнолите и се потапяше в кафето по време на важни срещи. (Това беше причината организаторът да спре да ме кани на срещите за опознаване с клиентите.)
— В коя област работехте? — Марта беше заинтригувана. — Певци, създали един-единствен хит? Звезди от сапунени сериали?
— Не чак толкова важни личности — аз пък не исках да се правя на интересна.
Хората си представят, че работата на пиара е да привлича вниманието на пресата към некадърни певци, актьори или модели. Но освен това пиарите продават мляко на прах на безпарични африканци, твърдейки, че то е по-добро от майчиното мляко. Или някоя тютюнева компания им плаща да убеждават лековерни правителства, че е чудесна идея повечето поданици да са пушачи, защото всички ще измрат, преди да станат прекалено стари и да им потрябват пенсия или лекарски грижи. Статия, написана от талантлив отговорник за връзките с обществеността, може да убеди хората, че няма значение, че водата им се трови от някоя химическа корпорация, защото компанията създава работни места.