Рисковете на професията
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рисковете на професията». Краткое содержание книги:
Съобщенията са за жена на име Лили. И тя има сериозни неприятности. Пиърс е привлечен неудържимо към света на Лили — свят, какъвто не е виждал. Свят на услуги на компаньонки, уебсайтове, секс и тайни самоличности.
Хенри изоставя подредения си живот в лудешка надпревара да спаси непознатата жена. Уменията му на компютърен специалист му позволяват да проследи последните дни на Лили. Но всяка негова стъпка в миналото й го отвежда все по-навътре в сложна мрежа от неизбежни събития — и до взимането на решение, което може да му струва всичко.
Никол му липсваше. Той мълча до края на обяда. Поднесоха кафето и после разчистиха всичко от масата.
Сервитьорите излязоха и отново дойде време за бизнес.
Пиърс кимна на Кац и той каза:
— Патентът е разделен на девет части и обхваща всички процеси, които видяхте днес. Смятаме, че сме помислили за всичко и патентът ще издържи на предизвикателствата сега и в бъдеще.
— Кога ще го регистрирате?
— В понеделник сутринта. Утре или в събота ще замина за Вашингтон. Ще подам лично заявлението в Бюрото по патентите в девет часа.
Бечи явно бе изненадана от скоростта, с която се развиваха нещата. Това беше хубаво. Пиърс и Кондън искаха да форсират нещата. Да принудят Годард да вземе решението веднага или да рискува да се прости с шанса, като изчака.
— В тази област на науката има голяма конкуренция. Държим първи да регистрираме формулата. Освен това двамата с Брандън написахме научен доклад и ще го изпратим утре. — Хенри погледна часовника си. Беше почти два следобед. — Всъщност трябва да ви оставя и да се върна на работа. Ако възникнат други въпроси и Чарли не може да отговори, ще бъда в кабинета си или в лабораторията.
Той бутна назад стола си и стана. Годард вдигна ръка и го хвана за рамото.
— Един момент, Хенри, ако нямаш нищо против.
Пиърс седна. Годард ги изгледа поред. Пиърс разбра какво предстои. Усети го по стягането в гърдите си.
— Искам само да ви кажа, докато още сме всички заедно, че мисля да инвестирам в компанията ви. И да бъда част от великото нещо, което правите.
Последваха шумни одобрителни възгласи и ръкопляскане. Пиърс стисна ръката на Годард, после на Кондън.
— Никой да не мърда — заяви Чарли, стана и отиде до масичката с телефона. Набра вътрешен номер, измърмори нещо и се върна на мястото си. След няколко минути Моника Пърл и Холи Канхайзър, личната асистентка на Кондън, донесоха две бутилки „Дом Периньон“ и поднос с чаши за шампанско.
Чарли отвори бутилките и наля. Асистентките направиха снимки.
Кондън вдигна първата наздравица.
— За Морис Годард. Щастливи сме, че си с нас.
После дойде ред на Годард. Той вдигна чашата си, погледна Пиърс и каза:
— За бъдещето!
Хенри кимна и огледа присъстващите.
— За вас сградите ни може да са ужасно малки, но за нас, дребните, са приказно високи. — И тъй като явно никой не го разбра, обясни: — Това е от една книга за деца. За доктор Зюс. Става дума за вярата във възможностите на други светове — с размера на прашинка.
— Наздраве — рече Кондън и отново вдигна чашата си.
Пиърс тръгна из помещението да се ръкува с всички. Накрая стигна до Моника, която го гледаше студено.
— Благодаря ти, Моника. Разговаря ли с Чарли за преместването ти?
— Още не. Но ще го направя.
— Добре. Обади ли се господин Ренър?
— Още не.
Той кимна. Не можа да измисли какво да каже.
— На бюрото ти има съобщения за теб — каза тя. — Адвокатката настоя, че е важно, но аз отговорих, че не мога да прекъсна представянето.
— Добре. Благодаря.
Хенри запази спокойствие, върна се при Годард и му каза, че го оставя с Кондън, за да уговорят сделката с инвестициите. Стисна ръката му още веднъж и тръгна към кабинета си. Искаше му се да затича, но положи усилия да върви, без да бърза.
30
— Лампи. Пиърс седна зад бюрото си и взе трите съобщения, които му бе оставила Моника. Двете бяха от Джанис Лангуайзър и имаха надпис „Спешно“. Третото беше от Коуди Зелър.
Хенри ги остави на бюрото и се замисли. Обаждането на Лангуайзър не вещаеше нищо друго освен лоши новини. Контрастът между въодушевлението в стаята на директорския съвет и съобщенията беше зашеметяващ. Той усети, че се изпотява.
Реши да се обади първо на Зелър. Приятелят му може би беше открил нещо ново. Коуди отговори веднага и каза:
— Съжалявам, но не можах да направя нищо.
— Какво имаш предвид?
— Не намерих нищо за Луси Лапорт. Не попаднах на следа. Тя няма дори кабелна телевизия. Сигурен ли си, че това е истинското й име?
— Така ми каза.
— Тя едно от момичетата в уебсайта ли е?
— Да.
— По дяволите, трябваше да ми кажеш. Те не използват истинските си имена.
— Лили Куинлан го използва.
— Да, но Луси Лапорт? Прилича на измислено. Имам предвид бизнеса й. Шансът да каже истината за нещо и истинското си име е едно на…
— Сигурен съм, че ми каза истинското си име. Убеден съм. Бяхме…
— Бяхте? Нали ми каза, че не…
— Разговаряхме по телефона.
— Аха. Телефонният секс е друга игра.
— Трябва да свършваме, Коуди.