Да целунеш ангел
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да целунеш ангел». Краткое содержание книги:
— Хедър, когато едно младо момиче се увлече…
— Това не е увлечение — Хедър вдигна глава и очите й бяха влажни, а погледът — умоляващ. — Влюбих се в теб от пръв поглед, мислех си, че може би ме харесваш, но тъй като съм твърде млада и тъй нататък, може би се страхуваш да ми го кажеш. Затова реших да ти го кажа аз. Искаше му се Дейзи да го отърве, но тя стоеше безмълвна и попиваше всичко. За доброто на Хедър той трябваше да я накара да осъзнае реалността на положението.
— Ти не ме обичаш, Хедър.
— Не, обичам те!
— Само си го мислиш. Но си твърде млада и то е просто едно глупаво увлечение. Ще го преодолееш. Повярвай ми — след два месеца и двамата ще се смеем над всичко това.
Хедър изглеждаше така, сякаш току-що я бе зашлевил, и той разбра, че бе сбъркал. Тя пое дълбоко дъх и очите й се изпълниха със сълзи. Ужасен, той се опита да измисли как да поправи стореното.
— Харесвам те, Хедър, наистина. Но ти си само на шестнайсет. Аз съм възрастен мъж, а ти си само дете.
По изражението на лицето й разбра, че още повече влошаваше положението. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен и затова отправи към Дейзи поглед, изпълнен с настоятелна молба.
За негово разочарование, тя само извъртя очи, сякаш искаше да му каже, че е най-големият глупак на света. Сетне гордо закрачи напред към Хедър, сякаш със заредени пищови.
— Знаех си аз, че ще те намеря тук, невъзпитано момиченце! Мислиш си, че понеже си толкова млада и тъй красива, ще можеш да ми отнемеш мъжа, но ще се наложи да се биеш с мен за него!
Хедър зяпна и машинално отстъпи крачка назад. Алекс гледаше Дейзи и не можеше да повярва. След всичките тъпи, идиотски неща, които бе натворила, това определено заслужаваше първа награда. Дори и един малоумник можеше да види, че играеше театрален етюд.
— Не ме интересува колко си млада или красива! — възкликна тя. — Няма да ти позволя да ми съсипеш брака! — И с драматичен жест й посочи вратата. — А сега ти предлагам да се махаш веднага, преди да съм направила нещо, за което ще съжалявам.
Хедър затвори уста. И моментално се запъти към вратата. Побягна.
Минаха няколко секунди, преди Алекс да се тръшне на дивана.
— Провалих се, нали?
Дейзи го изгледа, в погледа й се съдържаше нещо като съжаление.
— За един умен мъж определено ти липсва известно количество разум.
12.
Алекс погледна вратата, през която Хедър току-що бе изфирясала, а след това — към жена си.
— Това бе най-долното представление, което някога съм виждал. Нима бе необходимо да казваш Ще се боря за него?
— Тя ми повярва, а това е единственото, което има значение. След казаното от теб тя имаше нужда от някой, който да се отнесе към нея като към възрастен човек.
— Не исках да я нараня, но какво можех да направя? Тя не е възрастна; тя е дете.
— Тя ти предложи сърцето си, Алекс, а ти й каза, че то не струва нищо за теб.
— Не сърцето си ми предлагаше тя. Малко преди да дойдеш ми даде да разбера, че в предложението е включено и тялото.
— Тя се чувства отчаяна. Ако беше се съгласил, щеше да е адски изплашена.
Той потрепери.
— Шестнайсетгодишните не са в списъка на любимите ми перверзии.
— А какво влиза в списъка? — Тя веднага прехапа устни. Кога най-сетне първо щеше да помисли, преди, да говори?
Той й се усмихна с влудяващата си усмивка и кожа та й настръхна.
— Ще ти е по-забавно да откриеш сама.
— Защо не ми кажеш?
— Защо просто не почакаш да видиш?
Тя го погледна въпросително.
— Това има ли нещо общо с… не, разбира се, че не.
— Нима отново се тревожиш за онези камшици?
— Не, всъщност не — излъга тя.
— Добре. Защото няма за какво да се безпокоиш. — Той замълча за малко, след което добави: — Защото ако го направя точно както трябва, изобщо не боли.
Очите й се разшириха.
— Ще престанеш ли?
— Какво?
Невинното му изражение изобщо не я заблуди.
— Ще престанеш ли да сееш тези семена на съмнение в съзнанието ми?
— Не съм направил нищо. Ти сама си посяла съмненията си.
— Само защото продължаваш да играеш игрички с мен. Предизвикваш ме още от началото и това не ми харесва. Отговори ми само на един въпрос: да или не? Шибал ли си някога жена с камшик?
— Да или не ли?
— Точно това те помолих да кажеш.
— Без никакви други определения?
— Без.
— Добре тогава. Шибал съм. Да, определено съм пердашил жена с камшик.
Тя преглътна и рече тихо:
— Вземам си назад думите за другите определения.
— Съжалявам, мила, но изтърва възможността. — Ухилен, той седна зад писалището си. — Имам работа, затова може би ще е добре да ми кажеш защо дойде да ме видиш.