Братът Грим

Фабел се засмя.

— Върколак? Няма такова нещо.

— Всъщност има, господин комисар. Ликантропията съществува — не като свръхестествено превръщане на човек в животно, но е познато явление в психиатрията. Хора, които вярват, че се превръщат във вълци. — Вайс наклони встрани огромната си глава и се полюбува на скулптурата. — Скулпторът ми е близък приятел. Иначе е съвършено здрав, освен при пълнолуние. Тогава има пристъп… припадък — мята се и громи, разкъсва си дрехите и после заспива. Само това. Наблюдаван е от други, в това число и от мен. Просто един пристъп, предизвикан от неуловими промени в мозъчното налягане, причинени от пълната луна. Но това, което виждахме, не беше онова, което той преживяваше. Тогава го помолих да грабне момента какъвто е. — Очите на Вайс хвърлиха тъмен изпитателен поглед към скулптурата. — И измайстори това.

— Разбирам. — Фабел отново разгледа скулптурата. Беше решил: отвратителна е. — Какво стана с него? Успяха ли да го излекуват?

— За съжаление не. Прекарваше все повече и поведе време по болници. Накрая не можа повече да издържи и се обеси.

— Съжалявам.

Широките рамене на Вайс направиха прекалено леко движение, за да се нарече свиване.

— Имате интересна фамилия, комисар Фабел. Много подходяща за моята работа. Имам предвид преданията4.

— Мисля, че е датско по произход. По-често се среща в Хамбург, отколкото в който и да е друг град в Германия, макар че всъщност съм фризиец.

— Интригуващо. Какво мога да направя за вас, господин Фабел? — Вайс наблегна на името, сякаш още си играеше с него.

Фабел описа на Вайс убийствата, които разследваше, и как те явно вплитаха теми от приказките на Братя Грим. И че може би са вдъхновени от романа на Вайс „Пътят на приказката“. Последва кратка пауза и в този миг на Фабел му се стори, че в изражението на Вайс проблясва най-пълното удовлетворение.

— Ясно е също и че имаме работа със сериен престъпник — заключи Фабел.

— Или престъпници… — каза Вайс. — Не ви ли е минавало през ума, че може би имате работа с двама души? Ако тези убийства са обединени от теми на Грим, си струва да си спомним, че в края на краищата братята са били двама.

— Очевидно не изключваме това. — Всъщност Фабел не беше предполагал, че може да имат работа с екип. Наистина не беше нещо непознато двама убийци да действат заедно, както сам се беше убедил при неотдавнашно разследване. Това би могло да обясни също защо Олсен имаше мотив за убийствата в Природния парк, но не за другите. Фабел смени посоката.

— Имали ли сте напоследък някаква, да кажем странна кореспонденция, господин Вайс? Възможно е нашият убиец — или убийци — да са потърсили контакт с вас.