Избрани творби в два тома. Том втори
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рафаилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в два тома. Том втори». Краткое содержание книги:
Габриел Гарсия Маркес
Някой такъв ден
Понеделникът осъмна топъл и без дъжд. Дон Аурелио Есковар, зъболекар без диплом и много ранобуден човек, отвори кабинета си в шест часа сутринта. Извади от стъклената витринка една изкуствена челюст, още несвалена от гипсовия калъп, сложи на масата стиска инструменти и ги подреди по големина, като на изложба. Беше по риза на райета без яка, закопчана горе на шията с позлатено копче, а панталоните му се държаха на ластични тиранти. Беше жилав и сух, а изразът на очите му рядко съответствуваше на онуй, което ставаше край него — също както при глухите.
Когато нареди всичко на масата, той премести бормашината към креслото на пружини и седна да полира изкуствената челюст. Изглежда никак не мислеше за онуй, което вършеше, но работеше усърдно, като натискаше педала дори когато не си служеше с бормашината.
След осем часа спря за малко да погледне небето през прозореца и видя замислените лешояди, накацали да се сушат по стряхата на съседната къща. Продължи да работи с мисълта, че още преди обед пак ще завали. Мутиращият глас на единадесетгодишния му син го извади от неговото съсредоточение.
— Татко!
— Какво?
— Кметът казва да му извадиш зъб.
— Кажи му, че не съм в къщи.
Полираше един златен зъб. Отдалечи го от себе си на разстояние една ръка и с притворени очи го огледа. Синът му отново извика от малката чакалня:
— Той казва, че си в къщи, защото те чува.
Зъболекарят продължи да разглежда зъба. Едва когато го сложи на масата при завършените работи, каза:
— Още по-добре.
И отново пусна бормашината. От една картонена кутийка, в която държеше нещата за правене, извади един мост от няколко части и започна да полира златото.
— Татко!
— Какво?
Изразът на лицето му никак не се промени.
— Казва, че ако не му извадиш зъба, ще ти тегли куршума.
Без да бърза, с извънредно спокойно движение, зъболекарят свали крака си от педала на бормашината, бутна я настрана от креслото и отвори до самото дъно долното чекмедже на масата. Там беше револверът.
— Добре — рече на сина си, — кажи му да дойде да ми го тегли.
Завъртя креслото, застана с лице към вратата и подпря ръка в ръба на чекмеджето. Кметът се изправи на прага. Лявата му буза беше избръсната, но другата — подута и болезнена — беше обрасла в небръсната от пет дена брада. Зъболекарят видя в помръкналите му очи много безсънни нощи. Затвори чекмеджето с върха на пръстите си и каза меко:
— Седнете.
— Добър ден — каза кметът.
— Добър ден — отвърна му зъболекарят.
Докато инструментите се изваряваха, кметът облегна глава на възглавничката на креслото и се почувствува по-добре. Кабинетът беше беден: един стар дървен стол, бормашината на педал и една витринка с фаянсови шишенца. Срещу стола — прозорец с мрежесто перденце на височината на човешки бой. Като усети, че зъболекарят се приближава, кметът заби петите си в пода и отвори уста.
Дон Аурелио Есковар обърна лицето му към светлината. След като прегледа болния зъб, той внимателно притисна челюстта, за да я намести.
— Ще трябва без упойка да стане — каза.
— Защо?
— Защото има възпалителен процес.
Кметът го погледна в очите.
— Добре — каза той и направи опит да се усмихне. Зъболекарят не му отвърна. Сложи на работната маса съда с преварените инструменти и все тъй, без да бърза, ги извади от водата с едни студени щипци; После премести с крак плювалника и отиде да си измие ръцете над легена. Всичко извърши, без да погледне кмета. Но кметът не го изпускаше от очи.