Обществото на Жулиет
- Автор: Грей Саша
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кръгозор"
- ISBN: 978-954-771-312-3
- Переводчик: Паулина Минева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Обществото на Жулиет». Краткое содержание книги:
Джак наистина ме изненада и не можех да разбера какво го прихваща, защото той не просто се държеше страхотно, той пръв започваше да измисля разни неща. Само преди дни бяхме на практика разделени, а и преди това седмици наред не бях успявала да възбудя интереса му, а внезапно сякаш бе станал нов човек. Беше като първия път, когато бяхме заедно и се чукахме като зайци навсякъде и винаги щом имахме възможност. Не че Джак не правеше охотно секс, но спонтанността не бе силната му страна. Предпочиташе да бъде организиран, харесваше му да има план — дори когато ставаше дума за таен секс в къщата на шефа му. Най-добре беше някой друг да вземе решение за подобно нещо вместо него, аз например. Но сега бе различно.
Помахахме на Боб и Джена, докато те потегляха от алеята си е колата на Боб, отлично поддържан черешово-червен кадилак „Девил“ — какъв друг да бе. Тъкмо завиваха към пътя, когато Джена ни махна и надвика шума на двигателя.
— Бъдете добри деца и не разбивайте къщата!
Нямаше си и представа какво щяхме да правим.
Гледахме ги как се скриват от очите ни и в мига, в който изчезнаха, Джак се обърна и се затича из къщата, събличайки дрехите си в движение. Последни останаха боксерките му, които той хвърли точно на ръба на басейна, преди да скочи вътре.
Отървах се от кучето, като метнах писукащата играчка в гаража и затворих вратата след него, когато то се втурна вътре. Май го направих само за да се погавря е тъпия Се-бастиан, да му покажа, че не е нито толкова умно, нито толкова сладко, колкото си мислеше. Докато се отдалечавах, го чух как скимтеше.
Стигах до басейна и видях, че Джак вече плуваше вътре. Бе приятна топла вечер, слънцето скоро щеше да залезе. Косата му бе мокра, лицето му искреше, той изглеждаше красив и щастлив и нямах търпение да се присъединя към него.
Започнах да събличам дрехите си, но явно не бях достатъчно бърза, защото Джак се провикна:
— Хайде, какво чакаш? Страхотно е!
Отидох до дъската за скачане, застанах на ръба и се опитах да запазя равновесие, като усещах, че трамплинът поддаваше под тежестта ми. Все още бях по сутиен и бикини, защото исках да го подразня и да ги сваля бавно, пред очите му. Започнах да разкопчавам сутиена си, но после ре-ших, че ще сваля първо бикините си, после пак промених решението си и посегнах към сутиена. Докато го правех, получих дежа вю.
Всеки път, когато ми се случва, е като мистично изживяване. Сякаш внезапно и необяснимо си спомням сън, който е проектирал целия ми живот още преди да съм го изживяла. Сякаш преградата между сънищата и реалния ми живот е паднала и мога едновременно да видя какво се случва и от двете страни на огледалото. Истинският ми живот ми се струва като сън, а сънят — абсолютно реален. И имам чувството, че съм открила някаква фундаментална тайна за реалността, която никой преди това не е осъзнавал. После, също толкова бързо, колкото се е появило, усещането изчезва и аз оставам с ужасно и дразнещо чувство в стомаха, без да мога да разбера как и защо дори се чувствам така.
Този път обаче не бе спомен, а сцена от филм. Аз бях Сибил Шепърд в дебютния си филм „Последната кинопрожекция“ (1971) и докато всички ме наблюдаваха, се готвех за скок в басейна на купона, преодолявайки срама си, като превръщах голотата си в жесток спорт.
Не че имах от какво да се срамувам, защото най-близките съседи на Боб и Джена бяха от другата страна на долината. Трябваше да насочат бинокли към нас, за да ни видят. Но просто имаше нещо в това да си гола на открито, което винаги съм намирала за притеснително. Гола на публично място, да, няма проблем. Нямах нищо против да ме гледат хора. Но очите, които не виждах — те ме подлудяваха.
И също като Сибил Шепърд в крайна сметка зарязах всякакви задръжки, хвърлих бикините и се гмурнах. Когато студената вода обви кожата ми, забравих всичките си глупави страхове. Отворих очите си, видях тялото на Джак да се рее под водата и доплувах до него. Джак бе тяло без глава. Слънчевите лъчи, които се отразяваха в повърхността на басейна, танцуваха по торса му. И докато пореше водата, пенисът и топките му висяха надолу и се поклащаха, сякаш той се намираше сред нулева гравитация.
Посегнах се да грабна члена му и той явно ме видя, защото се отдръпна, обърна се по гръб и зарита с крака водата. Не спря, докато не стигна другата страна и после се облегна с ръце на ръба на басейна. Излязох на повърхността, за да си поема въздух, и Джак изглеждаше много доволен от себе си, че е успял да ме изиграе.