Обществото на Жулиет
- Автор: Грей Саша
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кръгозор"
- ISBN: 978-954-771-312-3
- Переводчик: Паулина Минева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Обществото на Жулиет». Краткое содержание книги:
След раждането на Бънди Шармейн се бе изчистила и бе почувствала нужда да запълни с нещо празнотата в живота си, появила след отказа от наркотиците. Анна ми бе казала, че се е обърнала към религията, но отношението й било като към всичко друго в живота й — като отдаването на манията за пазаруване или експериментите й с комбинации от различни лекарства. Вече бе пробвала от всичко.
Ню ейдж, християнство, юдаизъм, будизъм, индуизъм, сикхизъм, ислям…
Всеки път, когато откриела нова религия, просто не можела да се насили да се откаже от старата. Затова я добавяла към групичката, възприемала новите ритуали, суеверия и идоли. Всички те бяха оставили следи върху личността й. Имаше татуировки с къна по ръцете си, индиански амулети на китките си и разпятия на шията си, практикуваше йога, изповядваше се, спазваше Шабат и приемаше причастие. Беше ходещо противоречие на Божията воля.
Вярваше във всички религии и същевременно в никоя от тях.
Анна ми бе разказвала за бащата на Бънди, Ричард Савой Тримейн, как той бе поел по подобен, но и леко различен път. Бе отказал наркотиците, зарязал банката и основал група за самопомощ на хора като него, желаещи да се отърсят от стреса. Без да осъзнава — също като Кубрик — и той си бе намерил ниша, но неговата била във финансовия сектор. Бизнесът му процъфтявал. Психясали банкери тропали на вратата му, търсейки съвет и подкрепа от него. Групата за самопомощ се превърнала в секта, в която членували изперкали бивши счетоводители, пристрастени към хероина изпълнителни директори и големи търговски представители, а Ричард бил техен гуру и лидер, подкрепян от Шармейн. Бънди израснал в тази секта, докато стигнал пубертета и възрастта за бунтуване.
Някъде по същото време Шармейн за кратко приела исляма и взела ново име — Лейла. Осъзнала, че се е омъжила за Ричард единствено заради името му, защото се римувало толкова добре с нейното. Затова го напуснала.
А той я оставил без всякакви доходи.
Докато я гледах по телевизията, от изражението на лицето й можех да кажа, че тя не правеше достатъчно секс или правилния вид секс. Беше като онези жени на високи позиции в офисите, които са толкова напрегнати и сухи, че побъркват колегите си мъже, които зад гърбовете им постоянно си шушукат: „О, те просто имат нужда от едно добро чукане“.
И винаги смятат, че именно те са точните мъже, които ще им го дадат.
Може би са прави, може би тези жени наистина имат нужда само от едно добро чукане. Но в същото време не съм сигурна, че е толкова просто. Мисля, че лишаването от секс подхранва една тиха лудост, която постепенно разяжда тялото и ума ти — отвътре навън, като сифилиса, и в крайна сметка започва да личи на лицето ти, по кожата ти, в поведението ти и във всичко, което правиш и си като човешко същество.
Шармейн Тримейн бе жертвала душата си за своя син. Но се бе съгласила да се появи в предаването на Форестър Саш само за да спаси апартамента си. Тя не знаеше обаче, че е в много неизгодна позиция. Мислеше, че Бънди просто е изчезнал. Смяташе, че ще се появи в предаването, за да изиграе ролята на скърбяща майка. А бе там за ролята на изкупителната жертва.
— Гордея се със сина си — каза Шармейн. Сигурно бе сръбнала едно-две питиета, за да успокои нервите си преди това, защото очите й бяха празни и гласът й леко потреперваше. — Той е бизнесмен. При това успешен. Всичко е постигнал сам.
— Той е сексхищник, Шармейн — каза Саш. И думата „сексхищник“ прозвуча толкова хубаво от устата му, че вероятно цяла нощ се бе упражнявал да я казва — небрежно, но твърдо и натъртващо за злото, което тя изразяваше.
— Не — каза Шармейн. — Не.
Повторението бе грешка. Сякаш не бе убедена в думите си. Зрителите вече виждаха, че Шармейн губи почва под краката си.
— Подтикнал е тези момичета към самоубийство, Шармейн — каза Саш и погледна с безразличие към бележките си, докато изстрелваше обвинението, сякаш знаеше, че е толкова добър, че може да проведе това интервю и насън. Запитах се дали плаща на някого да му пише репликите, или тази част си я вършеше сам.
— Не — повтори пак тя. — Не.
Този път просто не знаеше какво друго да каже. Личеше, че Саш и без това не се интересува от нейните думи. За него отговорите й бяха без никакво значение. Просто празен въздух, докато той си поемаше дъх да изстреля поредния поток от клевети, маскирани като въпроси, защото така беше написано в сценария му. За да може Форестър Саш да изглежда като герой, като големия и силен мъж, застанал там в името на всички малки, жалки хорица. Той бе телевизионен водещ с комплекс на месия в костюм на Том Форд, с толкова големи ръце, че можеше да прегърне всички нещастни жертви на света.