Рекет
- Автор: Хайтауър Лин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рекет». Краткое содержание книги:
Сонора й подаде торбичка с лед, която да постави на насиненото си око и попита:
— Кой ви разкраси така?
Белинда Кинкъл процеди през стиснатите си зъби:
— Ударих се в рамката на вратата.
— Какъв ви се пада Аруба? — попита Мей.
— Той е моят борсов агент.
Мей, седнала на стола зад бюрото си, завъртя молива между пръстите си, после почука с него по ръба на бюрото. Сонора едва се сдържа да не я удари през ръката.
— Ще ви обясня какво ще ви се случи, госпожице Белинда, ако откажете да отговаряте на въпросите ми! Ще бъдете обвинена в съучастие при извършването на убийство и ако ви признаят за виновна, децата ще ви бъдат отнети и дадени за осиновяване. Ще мине малко повече време, докато се намерят кандидати за най-голямото ви дете, но ви гарантирам, че двете момиченца ще бъдат настанени много бързо. Особено бебето. Кучето ви ще бъде откарано в приют за безстопанствени животни.
Почти нищо от казаното не беше вярно и Сонора не знаеше кое я удиви повече — дали това, че Белинда вярваше на всяка дума, или грубият начин, по който Мей се опитваше да изкопчи информация от тази жена.
— Седни и си помисли, Белинда. Ще ти дам достатъчно време за размисъл.
Мей стана и се отправи към вратата. Спря се и погледна назад към Сонора, която й направи знак да върви. От изражението на Мей стана ясно, че й е все едно дали я отпращаха или не.
Белинда избухна в ридания в мига, в който вратата се затвори зад гърба на полицайката. Жената изглеждаше смъртно уморена. Очите й бяха зачервени, погледът — мътен, носът — подпухнал. Удареното й око беше още по-подуто. Тя сложи ръце върху масата, отпусна глава върху тях и продължи да плаче.
Сонора се сети за разговора, който беше провела с Куинси Дейвид — експерта по финансови машинации. Хрумна й, че в полицията използваха същите техники на изнудване.
Прокара длани по лицето си. Може би й беше трудно да отдели добрите от лошите просто защото беше адски уморена. Придърпа стола си напред и тихо заговори:
— Белинда? Те не могат да дадат децата ви за осиновяване. Трябва да докажат, че не можете да се грижите за тях.
— Ако отида в затвора, това ще означава, че не мога да се грижа за тях, нали? — В погледа на жената се четеше отчаяние.
— Не непременно. — Сонора се приведе напред. — Страхувате се от него, права ли съм?
— От кого?
— Знаете от кого. От брат си. Аруба е заплашил децата ви и именно той е човекът, насинил окото ви. Не сте имали избор, нали, Белинда? Нали?
Сонора се втренчи в нея. Молеше се да каже „да“. Белинда отвори уста и преглътна мъчително:
— Той ми е полубрат.
— Добре. Но вие се страхувате от него. Той е заплашил вас и децата ви. Нямали сте друг избор. Нали така, Белинда?
Жената кимна неуверено.
— Точно така. Нямах избор.
Сонора повтори думите си още веднъж. Белинда отново кимна и отново отвърна утвърдително. Сонора си отдъхна с облекчение. Разговорът се записваше, а жената беше казала точно това, което беше нужно, за да защити версията, че е невинна.
— Белинда, искам да ме изслушате. Не е нужно да казвате каквото и да било, просто ме слушайте. Разбрахме ли се?
Беше трудно да се каже дали сестрата на Аруба изобщо вниква в думите й, но въпреки това тя кимна.
— Този път Дългуча няма да се измъкне невредим. Знам, че сте чували това и преди, но сега наистина е загазил. Става въпрос за убийство, разбирате ли ме, Белинда? — Изгледа я внимателно, опитвайки се да прочете мислите й.
— Но може и да се измъкне — прошепна Белинда.
— Не, няма. Но ако по някакъв начин успее, обещавам да ви се обадя и да ви предупредя.
— Нямам телефон — отвърна тя. Все още шепнеше.
— Ще изпратя човек да ви предупреди. Аз самата ще дойда, ако се налага.
Жената я изгледа така, сякаш беше луда.
— Има нещо, което непременно трябва да разбера. Искам да знам дали брат ви и Барти са работили с някого. Мисля, че е имало и трети човек. Кой е той? Дългуча или Барти да са споменавали нечие име?
Белинда докосна ръката на Сонора. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заговори, но от устата й не излезе нито звук.
— Не се притеснявайте, Белинда. Знам, че сте уплашена. Знаете ли какво? Ще ви дам визитната си картичка. Ако решите, че искате да си поприказвате с мен, обадете ми се. Ще бъда на ваше разположение по всяко време. Можете да се обадите за моя сметка. А, и още нещо, Белинда! Поправихме вратата, която разбихме, и заключихме къщата. Оставих храна и вода за кучето ви.