Рекет

Талийс посочи към един от знаците върху дъската:

— Това е „Олд Франкфорт Пайк“. Ще нападнем в четири часа след полунощ. Ще се промъкнем през това място — на стотина метра от първата от шестте къщи. Нашата цел е четвъртата къща. Всички те са разположени от лявата страна на пътя. Субектът, който трябва да заловим, е Ланкастър Дългуча Аруба — въоръжен и изключително опасен. Имаме данни за психични отклонения, така че няма да ни е леко. В къщата са също Белинда Кинкъл, леля на Бартън Кинкъл, който в момента е подведен под съдебна отговорност, и сестра на Аруба. Тя има три деца, така че внимавайте. Едно пеленаче, едно дете на около две-три години и момченце на пет.

Случаят ще е сложен. Аруба при всички случаи ще е изнервен. Той е изпратил Кинкъл по магазините още сутринта, но приятелят му не се е върнал. Този човек е способен на всичко — в състояние е да нарани дори сестра си и децата й. Не забравяйте за кучето.

Ще имаме петнайсет секунди, след като разбием вратата, за да осигурим безопасността на хората вътре. Някакви въпроси?

Въпроси нямаше.

— Според нашите колеги от Синсинати е възможно Кинкъл и Аруба да са отмъкнали някои дребни предмети от дома на убитите — картини, бижута.

Това беше преувеличение, но Сонора знаеше, че им беше нужно в този момент, за да го използват като основание за обиск.

— Това означава, че ще имаме пълната свобода да претърсим всяко кътче от къщата, където подобни предмети биха могли да бъдат скрити, или иначе казано — навсякъде.

Събираме се в два и половина след полунощ. Въпроси?

Сонора погледна часовника си. Отново се зачуди къде, по дяволите, се беше запилял синът й.