Пеещата галерия
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Скръбните мистерии на брат Ателстан #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Пеещата галерия». Краткое содержание книги:
Англия е отново разкъсвана от жестока борба за власт. Лешоядите кръжат над смъртния одър на стария крал Едуард ІІІ, след чиято смърт короната ще увенчае едно десетгодишно дете — бъдещия Ричард ІІ. В предстоящата битка за престола са въвлечени и висши духовници, и благородници, и богати лондонски търговци. Един от тях, сър Томас Спрингал е открит мъртъв скоро след смъртта на краля. Отрова е сложила край на живота му. Разследванията отвеждат двамата спътници от бедняшките бордеи до кралския дворец, въвличат ги в сенките, събиращи се около престола, а жаждата за власт взема нови и нови жертви.
Двамата приятели правят всичко по силите си, за да възтържествува справедливостта, но брат Ателстан е онзи, който успява да смъкне маската на убиеца.
— Между другото какво стана с онзи прекрасен комплект шах? — попита коронерът.
За миг сър Ричард остана неподвижен, взирайки се в синьото небе и наслаждавайки се на слънчевите лъчи.
— Твърде ценен е, за да го излагаме на показ, така че мастър Бъкингам излъска фигурките и ги прибра в едно ковчеже. Но защо питате?
Кранстън вдигна рамене.
— За нищо, просто ми беше любопитно.
Въздухът около каруцата беше изпълнен със стърготини, със сладкия аромат на току-що разрязано дърво, а шумът, който вдигаха майсторите с инструментите си, едва се търпеше. Подвижната сцена, подготвяна от семейство Спрингал, която беше само малка част от огромната процесия за коронацията, изглеждаше още по-внушителна отблизо. Върху високата около девет стъпки каруца, обясни търговецът, щяла да бъде представена жива картина, изобразяваща златарската гилдия в бляскава светлина и, разбира се, изразяваща почитта на членовете й към краля, докато самата каруца щяла да бъде украсена с майсторски резбовани дървени плоскости.
— Предвидени са четири такива плоскости — добави сър Ричард. — Едната от тях ще бъде поставена в предната част на каруцата, втората — отзад, а третата и четвъртата — от двете й страни. Щом те бъдат закрепени по местата си, отгоре им ще бъде сложена платформата, върху която ще бъде представена живата картина. Всичко трябва да е перфектно — отбеляза той. — Все пак не искаме да изложим гилдията, осигурявайки някоя паянтова каруца, която ще се разпадне, докато крета по улиците на Чийпсайд.
Семейство Спрингал очевидно не беше жалило средства за представянето на златарите, но въпреки това Ателстан най-много се впечатли от сцените, посветени на смъртта, Страшния съд, рая и ада, изобразени върху четирите дървени плоскости. Всички те бяха майсторски изпълнени, но последната, на която се виждаше как дяволът отнася душите на грешниците в Пъкъла, беше направо гениална. В средата на дърворезбата беше издялан мъж с торба инструменти в едната ръка и незавършена обувка в другата — все неща, които подсказваха, че работи като обущар. Та обущарят се съпротивляваше на четирима рунтави дяволи, които се опитваха да го откъснат от прегръдките на фигура, която отначало Ателстан помисли за девойка, но вглеждайки се по-отблизо, установи, че всъщност е мъжка проститутка.
— Кой е майсторът на тази сцена? — попита Ателстан.
— Андрю Бълкли — отвърна сър Ричард.
— Къде е той?
Търговецът се обърна и извика името на дърводелеца. Отзова се някакъв нисък човечец с плешива глава и толкова тлъсто туловище, че можеше да засенчи дори Кранстън. Мъжът беше облечен в мърлява бяла престилка и с дебелото си, усмихнато лице, чип нос и големи сини очи, в които горяха весели пламъчета, приличаше на някой от пакостливите демони от дърворезбата си.
— Произведенията ти са възхитителни, мастър Бълкли — усмихна се Ателстан и разтърси подадената му ръка.
— Благодаря ти, братко — отвърна онзи гърлено.
Ателстан му посочи към изображението на ада.
— Това е твое дело, нали?
— Да, братко.
— А идеята за него твоя ли беше?
— О, не, братко. Сър Томас ни даде най-подробни указания какво да правим и как да го направим.
— Но защо ви е накарал да изобразите обущар и мъжка проститутка?
Майсторът обърса уста с опакото на ръката си.
— Нямам представа. Много пъти съм работил по подобни сцени. Винаги е едно и също — някой мъж бива измъкван от прегръдките на проститутки. Сър Томас обаче настоя главният герой тук да е обущар, а проститутката да е мъж. Предполагам, че е искал да си направи някаква шега. Друго не знам. Сър Томас ми плати и аз изпълних желанието му. А вие видяхте ли другите сцени?