Пеещата галерия
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Скръбните мистерии на брат Ателстан #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Пеещата галерия». Краткое содержание книги:
Англия е отново разкъсвана от жестока борба за власт. Лешоядите кръжат над смъртния одър на стария крал Едуард ІІІ, след чиято смърт короната ще увенчае едно десетгодишно дете — бъдещия Ричард ІІ. В предстоящата битка за престола са въвлечени и висши духовници, и благородници, и богати лондонски търговци. Един от тях, сър Томас Спрингал е открит мъртъв скоро след смъртта на краля. Отрова е сложила край на живота му. Разследванията отвеждат двамата спътници от бедняшките бордеи до кралския дворец, въвличат ги в сенките, събиращи се около престола, а жаждата за власт взема нови и нови жертви.
Двамата приятели правят всичко по силите си, за да възтържествува справедливостта, но брат Ателстан е онзи, който успява да смъкне маската на убиеца.
— Аз — отвърна сър Ричард. — Тази сутрин всички станахме рано. После отец Криспин взе един млад кон и отиде да поязди из полята. Когато се върна, той остави жребеца в конюшнята и дойде да закуси с нас. Тогава забелязахме, че Алингам го няма, а той нямаше навика да спи до късно. И така, ние изпратихме в стаята му един слуга, който се опитал да го събуди, но не успял. След това слугата дойде в салона да ни каже какво е станало. Отец Криспин тъкмо беше бутнал на пода една чаша с вино и се опитваше да почисти петното с кърпа. Както и да е, когато слугата ни съобщи, че не може да събуди мастър Алингам, аз тръгнах към втория етаж, а отец Криспин, мастър Бъкингам и лейди Изабела ме последваха. Дружният ни опит да събудим търговеца обаче също се провали, така че се наложи да повикаме на помощ един от майсторите от двора. Той донесе със себе си една талпа и с нейна помощ разби вратата.
Ателстан се приближи до вратата и внимателно я огледа. Там, където се беше стоварил импровизираният таран, резето и ключалката бяха безвъзвратно повредени.
— Когато влязохме в стаята, намерихме мастър Алингам в леглото му. После отец Криспин го прегледа, но не откри признаци на живот.
— Какво друго се случи?
— Нищо. Освен че качихме краката на трупа върху леглото, тъй като когато го намерихме, те висяха извън него.
— Забелязахте ли нещо подозрително?
— Не.
— Всъщност да — обади се отец Криспин, без да обръща внимание на предупредителния поглед на сър Ричард. — Тъй като не можех да си обясня защо, когато е усетил какво става с него, Алингам не се е опитал да повика за помощ, реших да огледам вратата — той вдигна рамене. — Знам ли, ключалката можеше да е заяла. В крайна сметка се оказах прав. После се опитах да освободя механизма с помощта на кърпата, която бях взел със себе си, но заради начина, по който беше разбита вратата, не успях. Самата ключалка си беше наред — просто целият механизъм беше избит от вратата. Ключът лежеше на пода.
— В какво настроение беше Алингам през последните дни?
— В лошо! — озъби се в отговор сър Ричард. — Беше се затворил в себе си, а веднъж майка ми, лейди Ерменгилда, каза, че го е чула да повтаря под нос онова число, което споменаваше и Веши — трийсет и едно. Приказвал и за някакви обущари!
— Вярно е — рече лейди Изабела. — Когато сядахме на масата, Алингам не се докосваше до храната си и отказваше да говори. Казваше, че трябва да внимава какво яде и пие. Прекарваше много време с майсторите в двора, като най-много си приказваше с дърводелеца Андрю Бълкли.
— За какво толкова си говореха?
Лейди Изабела вдигна красивите си рамене — движение, което остави без дъх дори Ателстан.
— Не знам — промълви вдовицата. — Алингам слизаше в двора и оглеждаше фриза на Бълкли, който ще украсява сцената ни за коронацията, а по-късно ще бъде поставен в малкия параклис в другия край на тази къща. Може би е най-добре да си поговорите с дърводелеца.
Кранстън погледна към Ателстан и кимна.
— О, и още нещо, лейди Изабела. Съпругът ви остави ли завещание?
— Да, и то вече е внесено в съда. Защо питате?
Монахът забеляза руменината, която внезапно изби по бузите на вдовицата, както и неспокойното размърдване на сър Ричард.
— И кой ще наследи състоянието на сър Томас?
— Сър Ричард и аз.
— Вие двамата ще получите всичко, така ли?
— Точно така.
— Сър Ричард — продължи Кранстън, — кажете ми, открихте ли нещо подозрително в документите на брат си? Например някой влиятелен човек да му е дължал пари и да не е искал да уреди дълга си?
Търговецът се усмихна.
— Нищо подобно. Разбира се, много влиятелни хора дължаха на брат ми пари, а сега ги дължат на мен, но никой от тях не би посмял да пренебрегне дълга си. В противен случай кой би му дал заем отново?
Кранстън се потупа по бедрото и се ухили.
— Не знам, сър Ричард, не разбирам много от финанси. Брат Ателстан пък, който е положил клетва за бедност, съвсем не е наясно.
След тези думи коронерът стана и тръгна да излиза от помещението, последван от монаха.
— Къде отивате? — побърза да ги настигне сър Ричард.
— Да се видя с мастър Бълкли, естествено! Искам да разбера какво толкова интересно е намирал мастър Алингам в двора.
Сър Ричард преведе двамата мъже през една покрита с каменни плочи кухня и тримата се озоваха в грамадния двор, около който беше построена къщата. Той беше изключително оживен. Щуращите се наоколо кучета стряскаха пилетата и гъските, които кълвяха твърдата земя в опит да изчоплят нещо за ядене. Коняри и ковачи разкарваха конете напред-назад, проверявайки краката, копитата и кожата им за наранявания и други проблеми. Няколко малки момчета, деца на слугите, си играеха на криеница зад каруците, купищата кошници и балите сено. Прислужници влизаха и излизаха от кухнята, разнасяйки кани с вода, докато други си седяха на сянка и убиваха времето с игра на зарове. Помощник-готвачи изнасяха късове месо, от които още се вдигаше пара и капеше кръв, и ги хвърляха в грамадни бъчви, пълни със солена саламура, за да ги запазят. В крайна сметка сър Ричард поведе Кранстън и Ателстан към дъното на двора, където, около някаква огромна каруца, се суетяха неколцина дърводелци.