Мисти

Алекс се обърна.

— За това ли става въпрос? Не трябва да смесвате позициите по време на дебатите с истината, мистър Дейвис. Вярвам, че демокрацията е най-добрата от несъвършените форми на управление, с които разполагаме, но ако го бях казал, състезанието щеше да приключи за нас. Не мисля, че сте осъзнали смисъла на подобни състезания, щом мислите, че всички вярваме в онова, което казваме.

Обаче Дейвис не беше отворен за гласа на разума.

— Преди днешния ден имах своите съмнения. Те отиват много по-далеч от теб, момче. Последните избори бяха манипулирани от тайното ви общество, за да влезе техният човек в Белия дом. С кариерата му ще е свършено, щом го разкрия такъв, какъвто е всъщност.

Никога не бях чувала, че президентът на Съединените щати е човек с дарба. Обикновено избирахме небиещи на очи работни места, за да избегнем подобни обвинения, а това бе обратното на обичайната практика.

— Помогнете ми, мистър Дейвис, каква точно е връзката между мен и вашия президент? Никога не съм го срещал — каза Алекс с насмешлива нотка в гласа.

— Той е започнал кариерата си с победа в това състезание, както добре знаеш.

— Какво? Преди трийсет и пет години? И това го прави един от манипулаторите на ума, така ли? — Гласът му бе рязък и разбрах, че Алекс се страхува, но по-скоро за мен, отколкото за себе си. Протакаше, за да даде време на Уриел да стигне до нас.

— Със сигурност! Тази необичайна дарба за манипулиране е като знака на Каин, предаван от поколение на поколение.

Мускул играеше на брадичката на Алекс; гняв, примесен с тревога, обаче той държеше нрава си под контрол.

— И фактът, че този знак, както го наричате, съществува, ви дава правото да дебнете шестнайсетгодишни момичета, които пишат домашната си работа, за да ги уплашите и да изтръгнете признание от тях?

Дейвис се засмя презрително.

— Тя също е една от вас. Съмнявам се, че мога да я изплаша дори да я нападна с брадва!

— Не, повярвайте ми, това ще ме уплаши — казах и потреперих.

— Не се шегувайте, мис. Просто ще извършите онези странни неща, които всички вие правите с ума си, ще я отнемете от мен чрез телепатия.

— Искате да кажете така? — Уриел излезе от сянката и вдигна пръст. Детекторът бе изтръгнат от ръцете на репортера и се озова в неговите. Той прокара пръсти по него и го разчете с дарбата си. — Виждам, че сте откраднали едно от изобретенията на доктор Шуъркрос, докато сте вземали интервю от него, и сте го адаптирали. Той знае ли за липсата му?

„Алекс, отведи Мисти далеч от него.“

Дейвис отстъпи назад, очевидно много по-ужасен от Уриел, отколкото от Алекс или мен.

— А сега просто спри там, не се приближавай до мен! — Пътят към вратата сега бе чист.

Щом получи заповед от Уриел да ме отведе, Алекс ме дръпна за ръката.

— Да вървим.

— Учебникът ми е у него — прошепнах.

Алекс изтръгна учебника от увисналата ръка на Дейвис.