Самотата на простите числа

Не искаше много. Само нормален живот, какъвто винаги бе заслужавал.

Слезе в гаража още по гащи. От най-горния рафт взе кутията с инструментите и тежестта й му подейства успокоително. Извади една отвертка, два броя клещи и започна да разглобява колелото парче по парче, методично.

Най-напред смаза механизмите, после лъсна рамката с напоен в спирт парцал. С нокътя си изстърга останалите пръски кал. Почисти добре педалите и цепнатините, в които пръстите не минаваха. Сглоби отново отделните части и провери спирачките, регулира ги така, че да са добре балансирани. Напомпа двете гуми, като опитваше с длан дали налягането е достатъчно.

Отстъпи крачка назад, избърса ръце в бедрата си и погледна резултата на работата си с досадното усещане за безразличие. Хвърли на земята колелото и го изрита. То се огъна около себе си като животно. Един педал започна да се върти на празни обороти и Фабио се заслуша в приспивното му свистене, докато не настъпи отново тишина.

Тръгна да излиза от гаража, но после се върна обратно. Вдигна колелото и го постави на мястото му. Не можа да се въздържи да не провери дали не се е повредило. Запита се защо не е в състояние да остави всичко разхвърляно, да даде воля на гнева, който го задушаваше, да проклина и да чупи. Защо предпочиташе всяко нещо да изглежда на своето място даже когато не беше.

Загаси светлината и се изкачи по стълбите.

Аличе седеше на масата в кухнята и отпиваше замислено от чая. Срещу нея беше само кутията с подсладители. Вдигна очи и го погледна.

— Защо не ме събуди?

Фабио поклати глава. Приближи се до чешмата и пусна силно водата.

— Спеше така хубаво — отговори.

Сложи си течен препарат за съдове на ръцете и ги разтърка силно под водата, за да махне черните линии от смазката.

— Ще закъснея с обяда — каза тя.

Фабио сви рамене.

— Можем и да забравим за обяда — отговори.

— Каква е тази новост?

Той още по-силно затри ръцете си.

— Не знам. Беше само хрумване.

— Ново хрумване.

— Да, имаш право. Скапано хрумване — отвърна Фабио със стиснати зъби.

Затвори крана и излезе от кухнята, като че ли бързаше. Малко след това Аличе чу да тече водата на душа. Сложи чашата в умивалника и се върна в спалнята да се облече.

От страната на Фабио чаршафите бяха смачкани, целите в гънки, сплескани от тежестта на тялото му. Възглавницата беше прегъната на две, все едно си бе държал главата вътре, а завивките бяха изтласкани с краката и струпани в края на леглото. Усещаше се лека миризма на пот, както всяка сутрин, и Аличе отвори прозореца, за да влезе чист въздух.