Ад на колела

— Били ме учи на всичко за взривните вещества и разрушаването. И онзи ден аз…

— Какво? — прекъсна я той. — Как, по дяволите, Дивия Били е могъл да направи това?

Беки беше малката сестричка на Били, дявол да го вземе, и Франк дори не искаше да мисли за онова, което са правили онзи ден. Шибана работа!

— Защото аз го помолих. — Гласът й беше пълен с презрение. — Знаеш, че той подкрепя всичките ми амбиции и стремежи, като всеки добър брат.

Луд ли беше? Един добър брат би трябвало да се грижи малката му сестричка да се намира на най-малко два километра от всичко, което може да експлодира!

— Освен това усвоявам основния курс по оказване на първа помощ от Стейди, а Мак ми даде назаем всичките си учебници от Академията — продължи тя с нескрита гордост. — Предполагам, че в рамките на още няколко месеца ще съм по-добре образована, отколкото…

Франк престана да я слуша, защото беше много, много зает да измисля изкусни начини, по които да убие всеки един от Рицарите.

Стрелба? Взривни вещества? Медицинска помощ? Следствени методи на ФБР? След това щеше да му каже, че е усъвършенствала свое собствено ядрено оръжие.

Не можеше да й позволи да продължава по този начин. Това нямаше да доведе до нищо друго, освен до скръб и смърт, а той по-скоро би извадил очите си с тъпа пръчка, отколкото да й позволи да се излага сама на ненужни рискове.

— Никога, Ребека! — прекъсна речта й, която, по дяволите, дори не слушаше. — Никога няма да го позволя!

— Няма да позволиш? — Кафявите й очи се разшириха от учудване и недоверие, след това се присвиха, когато тъмна ярост изкриви лицето й. — Няма да позволиш?! Майната ти, Франк! Ти не си ми съпруг, нито си ми баща! Не можеш да ми разрешаваш или забраняваш нищо! Аз съм зряла жена и ще правя каквото си искам!

Да, не й беше съпруг, защото бе твърде стар, и не й беше баща, защото бе прекалено млад за това. Но беше неин шеф — поне до известна степен — и най-малкото, което бе в състояние да направи, е да се увери, че тя няма да продължи с безумния си план да стане пълноправен член на екипа.

Мамка му! Беки — пълноправен член на екипа? Сърцето му не можеше да понесе дори мисълта за това.

— Вярваш ли, че някой ще те вземе, след като го посъветвам да не го прави? — попита хладнокръвно, като хвърли няколко хапчета в гърлото си и ги преглътна. Това му се удаде дяволски по-трудно от обикновено, тъй като този разговор бе превърнал устата му в безводна пустиня.

Младата жена го зяпна с отворена уста.

— Ти… Ти би направил това? Ще ми попречиш…

— Без да ми мигне окото — отвърна мрачно Франк. Ако това означаваше нейната безопасност, би направил всичко.

Лицето й замръзна в потрес. След това Беки премигна бързо, сякаш да задържи сълзите си, а Франк се стегна в очакване те да потекат. Женските сълзи имаха пагубно въздействие върху него, и ако сега позволеше да му въздействат, щеше да бъде загубен. Това, което правеше, бе за нейно добро, макар в момента тя да не го проумяваше.