Ад на колела

— Знаеш, нашият нов ъъъ… гост от Израел. — Обяснението й отклони вниманието му от тези очарователни малки пръсти. — Това е псевдонимът, който Кристиан избра за човека.

А, да. Онзи проклет агент на Мосад. Страхотно! Просто страхотно. Още едно нещо, за което не искаше да мисли скоро.

— Той не е гост. Предполага се, че ще имаме полза от него.

Беки повдигна скептично вежди. Франк само сви рамене в мълчаливо съгласие. Самият той беше доста скептичен в това отношение.

— Освен това — продължи тя, — Стейди каза, че щял да остане още един ден на конференцията, заради някаква лекция на тема: „Зарастване на ексцизия и начално възстановяване при лечение на комбинирани фрактури по време на Първата световна война“. — Завъртя очи. — Ако питаш мен, което никой никога не прави, това звучи супер скучно. — Младата жена го изгледа многозначително, на което Шефа отговори с подобна гримаса. — Както и да е. — Не беше приключила. — Проверих Рок и Били. Казаха, че в края на седмицата са си у дома, и че на Източния фронт всичко е спокойно, така да се каже. Призрака и Али са на около час от Джаксънвил. Той каза, че ще се свърже с нас, след като вземе флашката.

Внезапно Франк осъзна, че цялата тази информация трябваше да дойде от Ози. Присви очи.

— Къде е малкият?

— Заровил се е дълбоко в системата за управление на полета на Хоука — отвърна Беки. — Приличаше ми на онова момче от терминала, с мравките в гащите, толкова беше нетърпелив да се добере до хеликоптера. И като видя как успешно, бих могла да добавя, без да ме открият — направи малък реверанс, — хакнах тази сутрин „Очите в небето“, Ози реши, че е безопасно да ме остави сама в контролния център, така че…

— Ребека! По дяволите! — Ругаейки, Шефа бръкна в джоба си за шишенцето с ибупрофен. Само при мисълта за опасността, на която се излагаше, като се опитваше да се включи в работата им, всяка една кост в остарялото му тяло го заболя. — Това не е твоя работа! Твоята работа е да правиш онова, което вършиш най-добре. Ремонтирай машините! Поддържай прикритието ни и не си пъхай носа в нашата дейност!

Младата жена се изправи и зае бойна стойка, разтвори елегантните си крака на ширината на раменете и стисна изцапаните си с грес и боя — това бе новост — ръце, в юмруци от двете си страни.

— Мога да направя дяволски много повече от това, Франк.

Левият му клепач започна да трепти.

— Не измествай темата — предупреди той, като внимаваше да запази гласа си спокоен. Беше необходимо единият от тях да запази контрол, иначе щяха да се разкъсат един друг и Бог да им е на помощ след това. — Плащаме ти да вършиш точно определена работа и…