Записки на стария мръсник
- Автор: Буковски Чарлс
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Прозорец" ЕООД
- ISBN: 954-733-434-4
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Записки на стария мръсник». Краткое содержание книги:
Буковски е един мъдър глупак, който говори откровено за безмислието и красотата на живота
Пъблишърс Уикли
Усещах, че няма да продължи дълго, но междувременно се чувствах по-добре, виждах по-добре, говорех по-добре, седях по-добре, спях по-добре, чуках по-добре отвсякога. Беше хубаво, наистина хубаво.
После се случи така, че се наложи да се сближа с жената отсреща, онази, която живееше в голямата къща отпред. Седях си на стълбите, пиех си бира и хвърлях топката на кучето, когато тя се появяваше, постилаше си одеяло и се печеше, беше по бикини, само по няколко лентички.
– Здрасти – казвах аз.
– Здрасти – отвръщаше тя.
Така продължи няколко сутрини, без много разговори, трябваше да съм внимателен, навсякъде имаше съседи и Мириам ги познаваше, но тази жена имаше тяло, господа, понякога природата или бог, или нещо си решава да сглоби едно тяло, само едно в името на промяната, когато погледнеш повечето тела, виждаш, че краката са твърде къси или твърде дълги, или пък ръцете; или вратът е прекалено дебел или прекалено слаб, или бедрата са твърде високо или твърде ниско, и най-важното: задникът, той почти никога не е в ред, разочарование: твърде голям, твърде плосък, твърде кръгъл, не достатъчно кръгъл, или виси като отделна част, нещо, лепнато, когато вече е било прекалено късно.
Задникът е лицето на душата на секса.
Тази жена имаше задник, който добре пасваше на тялото ѝ. Постепенно разбрах, че се казва Рени и че е стриптийзьорка в един от малките клубове на "Уестърн Авеню". Лицето ѝ имаше сурови лосанджелиски черти, загрубели от срещата със света, имаш чувството, че неведнъж е изигравана, лъгана и използвана от тузари, когато е била малко по-млада, а сега внимаваше, и по дяволите, братле, имам намерение да си взема своето.
Една сутрин ми каза:
– Сега трябва да се пека в задния двор. Онзи дърт кучи син в съседната къща намина един ден, когато бях отпред и ме ощипа, обара ме!
– Наистина ли?
– Да, дъртият му пергишин, трябва да е на седемдесет и ме ощипа. Богат е, да си държи парите за себе си. Има един, който всеки ден води жена си при дъртака, оставя му я за целия ден, те се мотаят наоколо, пият и се чукат, и съпругът ѝ идва вечерта да си я прибере. Мислят, че дъртият ще умре и ще ѝ остави парите. Хората ме отвращават, а там, дето работя, съдържателят на заведението, голям дебел жабар – Грегарио, ми вика: "Бейби, ти работиш за мен, трябва да си на линия през цялото време – на сцената, извън сцената." Аз му викам: "Виж, Джордж, аз съм артистка, ти не харесваш представлението ми, тогава напускам!" Обадих се на един приятел и събрахме целия ми багаж, и щом се прибрах, телефонът зазвъня, беше Грегарио. Вика ми: "Виж, скъпа, трябва да се върнеш при мен! Мястото не е същото, мъртво е. Всеки пита за теб тази вечер, моля те, върни се, бейби, уважавам те като артистка и дама, ти си велика жена!"
– Искаш ли бира?
– Разбира се.
Влязох вътре и донесох няколко бири. Рени се качи по стълбите на верандата и пихме.
– С какво се занимаваш? – попита тя.
– В момента с нищо.
– Имаш готина приятелка.
– Става.
– С какво се занимаваше, преди да правиш нищо?
– Все скапани работи, няма нищо за разправяне.
– Говорих с Мириам. Каза ми, че рисуваш и пишеш, ти си човек на изкуството.
– В редки случаи съм човек на изкуството, през останалото време съм нищо.
– Бих искала да видиш представлението ми.
– Не обичам клубовете.
– Имам сцена в спалнята.
– Какво?
– Ела, ще ти покажа.
Влязохме през задната врата и тя ме покани в спалнята.
Както се очакваше, тук имаше кръгла издигната сцена, заемаше почти цялата спалня, точно до нея имаше завеса, донесе ми уиски и вода и се качи на сцената, отиде зад завесата. Аз седях и си отпивах, после чух музика. "Кръвопролития на Десето авеню", завесата се вдигна, и тя се промъкна, плъзгаше се бавно, бавно.
Изпих си питието и реших, че днес няма да стигна до пистата.
Дрехите ѝ започнаха да падат, тя започна да се движи с музиката и да се кълчи, беше оставила уискито до мен. Пресегнах се и си налях едно малко, а тя се захвана с малкия наниз мъниста. Когато подхвърли мънистата, видях вълшебната кутия, тя продължи да се кълчи до последния акорд, беше добра.