Превъзходство
- Автор: Шеффилд Чарльз
- Серия: Наследената вселена #3
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-118-Х
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Превъзходство». Краткое содержание книги:
Легендарната раса на Строителите се е изолирала доброволно от космическата сцена преди милион години в изчакване на възникването на раса — партньор.
Днес евентуалните раси кандидати са три — хора, лофтианци и зардалу…
Зардалу, най-голямата известна някога заплаха за спиралния ръкав, поробили цели раси и унищожили други. Но преди единадесет хиляди години те са изтребени и оттогава спиралният ръкав живее в мир.
Изследването на една от неразгадаемите конструкции на легендарната раса на „Строителите“ става причина шепа зардалу, намиращи се в продължение на хилядолетия в състояние на стаза, да бъде освободена.
Отдавна приготвеният план на Строителите е в действие. На трите раси е даден равен шанс. Ще остане само една!
Цялата галактика е като всяка спирална галактика, много голямо колело, от единия край до другия стотици хиляди светлинни години, което се върти в Космоса. Повечето от хората, с които говоря, знаят това. Но то не е като колело на долните, с твърди спици. Това е колело, където спиралните клони по-близо до галактическия център и всички звезди в тях се въртят по-бързо от тези по-далеч. Така, ако вземете една звезда — например Сол и друг добре известен обект, да речем мъглявината Рак от съзвездието Телец, — шест хиляди светлинни години по-далеч от галактическия край ще откриете, че Сол се движи около галактическия център с трийсет и пет километра в секунда по-бързо от Рак. Бавно, но сигурно те се отдалечават под влияние на галактическия търговски вятър. (И вятърът може да действа по два начина. Ако сте изостанали, защото сте по-далеч от центъра, единственото, което трябва да направите, е да отлетите по-близо до центъра и да чакате. Тогава ще започнете да наваксва изоставането, защото ще се движите по-бързо.)
„А какво ще стане с мъглявината Рак? — питат някои от моите приятели седящи долу, онези, които разбират за какво говоря. — Това е природен обект. Той не може да се направи да лети наоколо като кораб. Ще се върне ли някога в околностите на Сол?“
„Разбира се, че ще се върне — казвам аз. — Но ще трябва време. Рак ще дойде близо до Сол след два милиарда години.“
И тогава те облещват очи, ако приемем, че имат очи, и казват: „Два милиарда. Тогава наоколо няма да има никой нас.“
И аз им казвам: „Вярно, аз самият не съм сигурен, че ще бъда жив.“
Всъщност, през някои нощи не съм сигурен, че ще съм жив на сутринта.
Но онова, което мисля, е, че вие, долните — както обикновено — поставяте неправилно въпроса. Онова, което аз бих желал да зная за изгубените светове, са изгубените изследователи. Какво е станало с Агал Х’сейрин, осакатената сикропеанка, която летя през разрушения кръг на сингулярността Нийдл? Ние имаме едно съобщение от нея — знаем, че тя е оцеляла при прехода — но никога не се върна. Или къде е отишъл М’тумбе след последното планетно падане на Ландивер? Той също изпрати съобщение за „ярък сплетен нашийник“, който се канеше да изследва. Никой повече не го видя. И какво правите с последния сигнал от Чинадол Пасфарда, търкаляща черния заден край на Коул Сак с непрекъснато ускорение, на път, както тя казва, към безкрайността?
Това са вашите интересни случаи: хората, не тъпите изгубени светове. Искам да знам какво се е случило с тях, с моите колеги изследователи.
Ще летя, докато не разбера някой ден. Някой ден ще зная.
Из „Хот Рокс, Уорм Бийр, Колд Комфорт: Пътуване самичък из галактиката“
Лични неразкрасени спомени на капитан Алонсо Уилбърфорс Слоун (пенсиониран)
Бележка на коментатора: Малко след като извърши този преход, последния в неговата публикувана работа, капитан Слоун предприе пътуване до Салинас Гълф, по пътя на легендарния Линдо Мтумбе. Не се завърна. В неговото последно съобщение разказа за загадъчна змиевидна конструкция, ярка като от ядрен взрив на звезден фон, бавно приближаваща неговия кораб. Оттогава нищо не се е чуло за него.
Може би е ирония на съдбата, че сега самият капитан Слоун е най-известният търсен изследовател от всички изгубени изследователи.