Жената жерав
- Автор: Несс Патрик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“
- ISBN: 978-954-2908-64-7
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жената жерав». Краткое содержание книги:
На следващия ден мила и завладяваща жена влиза в студиото му за предпечат. Изведнъж цял нов свят се отваря пред ДЖордж и една вечер тя започва да му разказва най-невероятната история.
Остроумен, романтичен, магически и забавен, романът Жената жерав е химн на творческото въображение и празник на разрушителната и изкупителната сила на любовта.
Тя рязко се приведе към него, за да го целуне.
Той се дръпна назад, може би не толкова далеч или толкова бързо, колкото би трябвало (вината за това го прониза внезапно) и в резултат се получи не толкова целувка, колкото мигновен сблъсък. Рейчъл не повтори опита си, но когато отстъпи назад, Джордж видя над рамото й Кумико, облегната на задната врата, да го търси, взирайки се в сумрака на задния двор.
— Джордж? — повика го тя.
Но на слабата светлина той не можа да разбере дали е видяла нещо от случилото се.
— Извинете, моля за вашето внимание — каза високо Джордж, застанал до вратата на кухнята, за да го чуват всички, а до рамото му се беше изправила Кумико.
— Време беше — чу Аманда един мъж до нея, който по-рано вечерта й се беше представил като Ив. („Ив съкратено от Иван ли е?“, беше попитала Аманда, а мъжът беше отговорил: „Не“) Иначе по време на целия им разговор не беше спрял да говори за „взаимодействието между медиалната и медиумната динамика“ в творчеството на Джордж и Кумико, игнорирайки демонстративната досада на неразбирането на Аманда.
— Кумико и аз бихме искали да благодарим на всички ви за това, че дойдохте тази вечер — започна Джордж и обви раменете на Кумико с ръка.
— Това е Кумико? — прошепна една жена в костюм близо до Аманда. — Помислих, че е прислужницата.
— Казваме „добре дошли“ на семейството си и приятелите — продължи Джордж и повдигна чашата си към мястото, където стояха Аманда, Клеър и Ханк, и Мехмет на крачка зад тях. — Както и на всичките ни нови приятели — той направи пауза и се прокашля. — Искаме да направим едно кратко съобщение.
„Осезаемо е как скочи градусът на напрежението тук“, помисли Аманда, „сякаш всичките тия костюмари едновременно изопнаха рамене.“
— Ще обявят за продан серията от плочки — долетя до нея още шепот.
— Няма — незабавно парира друг. — Серията е само слух.
— Каква серия? — прошепна трети.
Първите двама изсумтяха презрително пред тази демонстрация на невежество.
— Знам, че това, което ще кажа, ще прозвучи шокиращо на някои от вас — каза Джордж, без да сваля поглед от Аманда.
— Няма да го направи — прошепна Клеър.
— Кое? — попита Ханк.
И точно в мига, в който Аманда проумя какво има предвид майка й, Джордж произнесе:
— Кумико ми оказа честта да се съгласи да стане моя съпруга.
— Защо не ми каза? — попита Аманда, застанала агресивно близо до баща си.
— Лека нощ — повтаряше Джордж на редицата леко кисели физиономии, които се изнизваха полека–лека от дома му. Беше дочул недоволно мърморене, особено сред хората, които бяха дошли при него след обявяването на годежа и поразено го бяха попитали кога ще започне разпродажбата на картини. При отговора му, че тази вечер не възнамерява да продава каквото и да било, последва всеобщо невярващо възмущение.
От друга гледна точка двамата с Кумико можеха да направят състояние на това парти.
— Джордж — настоя Аманда. — Мама за малко да получи инфаркт.
Джордж погледна дъщеря си и примигна съсредоточено няколко пъти, за да я види както трябва. Странно, не му се струваше да е пил чак толкова.
— Защо се е разстроила? — попита. — С нея сме разведено от…
— А защо не ми каза? — повтори Аманда и гневното огорчение, изписано на лицето й, беше нещо, което Джордж вече не можа да понесе. Изражението на дъщеря му беше същото като в деня, когато тя беше на дванайсет години, а той и Клеър бяха похарчили малкото си спестявания, за да подменят ужасно амортизираната стара готварска печка, без да знаят колко много Аманда е разчитала на тези пари, за да си вземе контактни лещи и да спре да носи очила — желание, за което и Джордж, и Клеър чуха за първи път, когато момичето избухна в яростни, но едновременно сърцераздирателно тъжни сълзи зад дебелите стъкла на лицето си. На следващия месец вече се бяха намерили пари и за лещите, но облакът от тревога, който надвисна в съзнанието и на двама им по отношение на тяхната трудна, непредвидима дъщеря, така и никога повече не се разсея напълно. Днес Джордж продължаваше да се тревожи за нея по абсолютно същия начин.
Защо тогава не й беше казал за годежа?
— Аз просто… — рече. — Стана внезапно.
— Внезапно, само дето тя се е нанесла вече при теб, а ти и това не ми каза.