Розариум
- Автор: Томов Георги
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2346-9
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Розариум». Краткое содержание книги:
Един мъж е поставен на кръстопът — трябва ли да пожертва себе си в името на семейството? Има ли право да налага справедливост чрез лично отмъщение? Къде е границата на човешкия морал?
Възелът на съдбата се заплита и по всичко изглежда, че отговорите се крият в стремежа към съвършената любов — така, както е описана преди 6 века в The Rosarium Рhilosophorum — философската база на алхимията.
Стори ми се, че Кристина трепна. На маса до входа бяха оставени кутия от бонбони, пълна със свещи, кибрит и дървена кутия за дарения, заключена с катинар.
— И една за мъртвите, нали знаеш? — прошепна и пъхна банкнота в процепа, взе четири свещи, запали ги една по една, поставяйки три на горното ниво и една долу. После се прекръсти и сведе глава.
Запалих и аз четири свещи и побързах да изляза навън. Седнах на пейката и притиснах палци до слепоочията си: «Оскверних хрема с грешни помисли!». След няколко минути Кристина се присъедини към мен.
— Какво стана, та изскочи така?
— Нищо… Сетих се, че не трябва да търся Божията подкрепа с гняв в сърцето и лоши мисли в главата.
— Ти какво, да не си решил пак да ми крадеш джипа? — тя се разсмя, но усети, че не ми е весело и млъкна.
Вечерта беше тиха и топла като майчина прегръдка.
— Преди да влезем първия път в реанимацията, си виках: «Трябва да е грешка. Колата е открадната и са пострадали съвсем други момче и момиче…» Като застанахме до леглото на Рая, тя толкова не приличаше на себе си, че дръпнах Ивета за ръкава: «Знаех си! Това не е Рая!». Ужасът в очите на жена ми ме върна към действителността.
— Отричане. Отричане, Гняв, Договаряне, Депресия и Приемане са етапите на реакцията в подобни случаи. Описани са от Елизабет Кюблер-Рос. Тя също е родена в Швейцария. Тази красива, мирна и подредена страна е дала на света едни от най-добрите психолози, психиатри и психоаналитици. Сигурно защото е най-скучното място на планетата.
— Обаче преди това, докато пътувахме с Ивета към мястото на катастрофата, въобще не ми дойде наум, че може да става дума за други хора.
— Тогава все още сте били в шок. По-късно мозъкът ти е осъзнал случилото се и е започнал да търси «рационална» вратичка за измъкване. Фазата на Отричането.
— Всъщност беше невъзможно да е грешка, тъй като на Ивета ѝ се бяха обадили от телефона на Рая. А иначе тези фази общовалидни ли са?
— Да, при това не само за всички хора, но и за всякакви стресови ситуации: неизлечими заболявания, изневяра, разоряване, зависимости. Също за децата при развод на родителите. При жените протичат — общо взето — по-скрито, отколкото при мъжете, но са далеч по-силни като емоция. При вас как се развиха, различно ли? Нямаше ли Гняв — «защо ни се случва» или «защо на нас»? Не обвинявахте ли Господ или провидението, късмета, случайността?
— Ами… напротив. Ивета точно тогава се обърна към Господ. Преди още да ѝ предам съветите на приятелите ни. Стана внезапно, но напълно естествено и за двама ни.
— Имало е външен виновник, затова. Не сте били вярващи и до онзи момент за вас Господ е бил абстракция, не сте го свързвали по никакъв начин с извършителя. Били сте далеч от понятията «Божи промисъл» и «оръдие на Бога». Прескочили сте към етапа на Договаряне.
— Започнахме да обикаляме църкви, манастири, лечебни извори. Молитви, специални служби за здраве, дрехи в олтара и прочее. Ивета правеше всичко това както за Рая, така и за Филип, нищо че майка му не споделяше нейния религиозен плам. Той успя да «прескочи трапа» след три седмици. Катастрофата беше на 15 март. На 4 април, Лазаровден, Филип се стабилизира, на 5-и — Цветница — го събудиха, и на Великден — 12 април — вече беше вън от всякаква опасност. Символични празници — и съпругата ми беше окрилена. Дори аз си казах, че ето — това е пътят. За този месец бях започнал да гледам с друго око на религията — няма как от две хиляди години насам милиарди хора по света да са в тотална заблуда. И десет дена по-късно докторите събуждат дъщеря ни, тъй като според тях показателите ѝ са добри и… тя изпада в будна кома. Храс! Един миг и животът ни е разсечен на две. Рая е между живота и смъртта. А ние с майка ѝ сме между вчера и утре. Между спомени и бъдещи очаквания. Времето е спряло — не само за Рая.