Ледената пустиня

— Окей! Както кажеш.

Бягството им беше безславно, та дори позорно. Излязоха през товарния асансьор на кухнята, вонящ и мръсен, с под, целия в мазнотии, кръв и обелки от картофи. Прекосиха задния двор, където се разминаха с котка и китайски готвач, и най-накрая стигнаха до колата. Селене вкара куфарите и отвори вратата.

— Веднага се връщам.

Едва изрекла това, Селене се обърна и изчезна. Звукът от думите й още не бе заглъхнал, когато някой забарабани с пръсти по задното стъкло на колата, досадно и по детски нахално. Действително, оказа се някакво хлапе, което нагло я зяпаше през прозореца, ухилено до ушите. Анаид се поколеба за миг, но беше насъбрала толкова гняв към Рок, а и се чувстваше толкова нещастна, понеже е магьосница, че свали прозореца и бясно се разкрещя на сополанкото. Направо изригна. Беше по-скоро като импулс за автотерапия, отколкото реакция на нормално разумно същество.

— Какво си въобразяваш, това да не ти е тъпан?!

Вместо отговор китайчето — сега го виждаше по-добре — й подаде малък пакет.

— Честит рожден ден — издекламира то с широка усмивка, която разкри беззъбата му уста.

Беше на не повече от седем години. Анаид онемя.

— Откъде знаеш, че имам рожден ден?

— Едно момче ми каза.

— Какво момче?

— Онова, което ми даде това.

— Дало ти го е момче? За мен?

— Да.

Анаид не се поколеба, не се замисли, довери се. Нетърпелива отвори пакета. И… замръзна изумена. Вътре имаше чудесни обеци с рубини.

— Къде е мом…

Не довърши фразата, защото детето беше офейкало. Затова пък с лека стъпка се приближаваше Селене. Инстинктивно Анаид скри зад себе си обеците.

— Мога ли да знам защо си спуснала прозорчето?

Отговорът беше абсурден, но прозвуча правдоподобно и свърши работа:

— Умирах от жега.

— Жега ли? — изненада се Селене, докато разглеждаше отпечатъците от пръсти по стъклото. — При девет градуса температура на въздуха?

— Затова ще да е — настояваше Анаид. — В Урт бяха три.

Селене се усмихна.

— Е, да. Вижда се, че си родена на Север.

— Родила съм се на Север?

Селене се разположи на предната седалка, сложи ръка на волана и потупа мястото до себе си.

— Хайде, ела тук, до мен, и ще продължа с историята.