Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Към небето - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Към небето

Электронная книга - «Към небето». Краткое содержание книги:

От десетилетия светът на Спенса е под атака от извънземни. Сред остатъците от човечеството пилотите са герои и мечтата на Спенса е да стане един от тях. Още от малко момиченце, тя бленува да се извиси към небето и да докаже смелостта си. Но на пътя ѝ застава завещанието на баща ѝ — пилот, убит като дезертьор, белязал Спенса като дъщеря на страхливец. Затова е почти невъзможно да я приемат в училище за пилоти. Спенса все пак е решена да полети — дори това да значи, че трябва да е толкова устойчива пред минималните шансове, колкото човечеството трябва да бъде срещу извънземната заплаха. Това, което открива в отдавна забравена пещера може би ще ѝ помогне да стигне звездите.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 175
Перейти на страницу:

— Браво. Значи върви добре.

Дърдорко, колкото и да беше странно, се изчерви — въпреки че бе трудно да различа цвета зад машинното масло, единствено на отблясъците на светлинната гривна. Познавах го обаче добре и виждах.

— Какво? — попитах.

— Нали се сещаш за дизайна на кокпита на Ем-бот? — попита той.

— Коя част?

— Пилотската седалка и контролът са на отделно захранване — обясни той. — Сложно е, но ми напомня за жироскоп. Мисля, че седалката е направена така, че да се върти в посоката на джи форса. Нали знаеш колко е трудно човек да поеме джи форса, който изтласква кръвта в главата или краката?

— Ами да. Повярвай ми, много добре знам.

— Ами ако седалката ти се върти по време на широки завои? Така форсът винаги ще бъде в посоката, която е най-приемлива за тялото — право назад. Това ще помогне при маневрите на висока скорост.

— Я — възкликнах любопитно аз, но по-заинтригувана от начина, по който Дърдорко грейваше, докато говореше.

— Нарисувах някои предложения в тетрадката си и… ами Займинг изглежда ги е видяла и реши, че са мой дизайн. Тя може… може да е решила, че съм гений.

— Но ти си гений.

— Не бих казал — изчерви се отново той. — Просто копирах онова, което видях. Онзи, който е построил Ем-бот, е бил геният.

— Ти обаче се досети сам! — изтъкнах. — За подобно нещо трябва да си гений.

— Не трябва — отвърна той, след това зави един болт с гаечния ключ. — Само че… ами, лъжа или не, това е начин да предадем тази технология на ЗСД. Може да намеря начина как това атмосферно гребло работи и да им покажа. Ако съм внимателен и не правя открития, които са прекалено очебийни, ще можем да помогнем в битката срещу креляните, без да разкрием Ем-бот.

— А ти ще станеш герой! — възкликнах.

— Фалшив герой — поправи ме той. — Но пък… много беше приятно…

Ухилих се, след това се заех отново с кабелите. Можехме да разкрием всичко това пред ЗСД, за да не умират повече пилоти. Като се замислих за това, настроението ми веднага помръкна. Каквото и да направех за бъдещите пилоти, чувството за безсилие щеше да си остане, също и болката за колегите, които вече бяха изгубили живота си.

Насочих отново мислите си към тайната за случилото се с татко, опитах се да обмисля всяка причина, поради която ЗСД биха искали да прикрият случката. Това задържа вниманието ми за около половин час, докато не чух звънване откъм кокпита.

— Диагностиката приключена — заяви Ем-бот с услужливия си — и съвсем не страшен глас. Той проехтя във вътрешността на кораба. — Какво пропуснах?

— Обсъждахме как Дърдорко ще стане герой — обясних. — И причините, поради които ЗСД биха крили нещо. Те твърдят, че татко е избягал от битка, но аз съм абсолютно сигурна, че не го е направил.

— Продължавам да си мисля, че ти прибързваш със заключенията — заяви Дърдорко. — Защо да се занимаваш с такова едромащабно прикриване единствено за да очерниш един пилот?

— Ами ако татко е бил свален по случайност от приятелски огън? — подхвърлих. — В хаоса на битката някой е стрелял по него по грешка и не е искал това да остави петно в досието му. Затова са казали, че татко е избягал, и са принудили Коб да излъже за случилото се.

Дърдорко изръмжа и отхлаби поредния болт.

— Това вече е по-достоверно. Повече от другите ти измишльотини. Но и тук има проблем. Няма ли другите пилоти да забележат? Коб каза, че в ескадрата са били четирима, когато се е случило.

— Ние не знаем колко дълбоко е покрито всичко — заявих. — И въпреки че имената в докладите са променени, аз съм напълно сигурна, че Железен юмрук е била командир. Това обяснява защо държеше толкова много да ме държи далече от ЗСД. Може би се е страхувала, че ще разкрия истината — че некомпетентното ѝ водачество е довело до случайната смърт на един от пилотите ѝ.

— Прекаляваш. Дори не знаеш със сигурност дали официалният доклад е лъжа.

— Той кимна.

— Той уж е направил някакво движение като кимване или просто случайно е трепнал.

— Намери тогава по-добра теория защо ще лъжат всички — настоях аз.

— Аз мога да ти дам — обади се ведро Ем-бот. — Великият спор за хаоса причинен от човека.

— Какво? — недоумяваше Дърдорко.

— Великият спор за хаоса причинен от човека — ВСХПЧ. Това е изключително популярен и много добре документиран феномен; в депата със спомени имам много материали по въпроса.

— И какво точно представлява? — попитах, докато скачвах един кабел. Той често подхвърляше странни неща като това и аз се бях научила просто да го изслушвам. Поне отчасти, защото… ами, начинът, по който той говореше, беше интересен. Той възприемаше света по много странен начин.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 175
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)