Братя
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789543892563
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Братя». Краткое содержание книги:
Рей се намеси:
– Господин съдия, те просто се опитват да извършат изследването сами.
Дюбоа се усмихна едва забележимо на хитрия замисъл.
– Пак напомням, господин Хорган. Аз само отсъждам аутовете и дузпите. Какво изисква законът? Това е единственият въпрос, който си задавам. Затова вземам тия големи пари.
В свят, където адвокатите, явяващи се пред Темида, вземаха хонорари в шестцифрени числа, съдиите често правеха жлъчни забележки относно заплатите си, които изглеждаха нищожни пред техните.
Дюбоа се замисли за няколко секунди, преди да продължи:
– Така, ето какво ще направим. Ще приключим това дело. Но няма да е днес. Ако вие, господа, погледнете зад вас, ще видите цяла зала, пълни с юристи, дошли за изслушванията. И много от тези адвокати имат клиенти, които им плащат, докато те седят тук. Затова нека да не пилеем повече чуждото време и пари. Ще отложим заседанието за след седмица. Искам всички адресати на тези призовки или техни представители в съда, с доказателствата, които търси господин Кронон. И искам тъжителят и ответникът едновременно да бъдат осведомени дали въпросните призовки могат да влязат в сила съгласно закона. Идния четвъртък ще изясним всичко. Ако някоя от призовките е валидна, веществените доказателства трябва да бъдат представени пред мен. И тогава, господин Туули и господин Хорган, колкото и да ми беше приятна вашата компания, ще закрием делото и ще чакам да се виждаме по други поводи.
Ландс удари с чукчето си и нареди на съдебния секретар да обяви следващото изслушване.
19.
Нейният пръстен – 22 февруари 2008 година
– Шърли Уилхайт – каза гласът в телефона на Тим. – Бас държа, че вече си мислехте, че съм ви забравила.
Беше около единайсет часът и той четеше гръцки митове в остъклението под звуците от тромбона на Кай Уиндинг, идващи от грамофона. Отначало си помили, че Шърли е поредната „вдовица“ – звъняха му под всякакъв претекст: от това, че уж били сготвили гозба, прекалено вкусна, за да не я споделят с някого, до твърдения, че се обаждат, защото той ги бил търсил.
– Цяла вечност им трябваше, докато извадят данните от архива – добави тя. – Всеки си мисли, че го товарят с прекалено много работа. Това е основният проблем на администрацията, ако питате мен.
Тим поговори още малко с нея, като се опитваше, както често се случваше, да върне лентата назад и да си спомни коя е. Изведнъж се сети – тя беше от бижутерийната компания в Юта.
– Имате късмет, че по онова време още сме използвали хартия – продължи Шърли Уилхайт. – Пет години по-късно започнахме да държим информацията на дискети. Помните ли ги? Намерете ми сега някого, който умее да работи с тях. И така, колежът „Ийстън“, нали? Как се казваше племенникът ви?
– Янис. – Тим каза името по букви. В Юта никой не беше чувал за Пол. – Не ми е точно племенник, но наистина съм му като чичо. Просто така го наричам.
– Разбирам. И аз съм „леля Шърли“ за половината хлапета в квартала.
– Същият случай.
– Така… – Жената замълча за момент. – Има двама Янис.
– Братя близнаци са. Интересува ме Пол.
– Да. Добре. Той е купил два пръстена.
– Два ли?
– Момент да погледна тук… Да. Един мъжки и един дамски. Същия модел – J46 с емблема. Да взема сега каталога… – От слушалката се чу тропане. – Не, вече не ги правят. Мисля, че К106 е най-близко като модел. Ще ви пратя снимки. Ползвате ли компютър?
– Горе-долу.
– Сегашният ни каталог е в интернет. Но ще ви пратя копия от стария, за да видите какъв си е поръчал. Имате ли факс?
– Бихте ли ми пратили снимки и на дамския пръстен? Може да поиска да подмени и двата. И ако не ви затруднявам, да ми пратите и копие от формуляра за поръчка? Може да реши да си поиска застраховката.
– Няма проблем. Ще се радвам да помогна.
Два пръстена? Тим се замисли. Следобед излезе и тръгна към централата на Зет-Пи, чийто факсов номер беше дал. Мина покрай къщата на Джорджия Лазопулос и импулсивно реши да спре и да позвъни.
Тя го погледна през остъклената врата. Тъмните ѝ, хлътнали очи и лицето ѝ изразяваха строг упрек.
– Нали каза, че няма да ме тормозиш повече.
Гласът ѝ бе заглушен от стъклото, но ясен. Беше облечена като миналия път, с розово клинче и развлечена блуза.