Братя

– Глупости.

– Вярно е. Направих го заради теб. Ивън, искам това дете. То се нуждае от семейство. Ние можем да бъдем семейство.

Самата мисъл беше ужасяваща – неуравновесена жена като Хедър да стане майка, дори ако има разумна партньорка като Ивън, която да неутрализира част от пораженията. Не това обаче я шокира. Шокира я безскрупулността, с която тази жена използваше всяка нейна слабост, всеки съкровен копнеж. Това беше върхът на жестокостта, даде си сметка Ивън – когато някой толкова много иска да получи нещо, че става безразличен към болката, която причинява.

Джералд от охраната седеше зад плот от същия сивкав гранит, с който бе облицовано цялото просторно фоайе. Неговата работа бе да записва личните данни и Да издава пропуски, за да могат посетителите да минават през автоматичните бариери към асансьорите. Беше Разпределен в отдела на Ивън и я наричаше „шефке“.

Преди да продължи напред, тя посочи с палец зад рамото си и му каза:

– Не я пускай.

Подмина бързо Джералд, който веднага се изправи и хвана Хедър за ръката.

– Ей, госпожице!

Хедър изкрещя след Ивън:

– Ако не ми се обадиш, в петък ще го махна.

Викът ѝ бе пронизителен. Със сигурност всички във фоайето я чуха.

Когато се качи в кабинета си, Ивън затвори вратата и поседя сама. Не заплака, но цялата трепереше. За щастие нямаше време да мисли за проблемите си, защото всеки момент очакваше конферентно обаждане. Дикстра най-сетне се беше съгласил да направи отстъпка от двайсет и пет милиона долара за рекултивирането сметохранилище в Индианаполис (обвини подчинените си, че не са го уведомили за тази подробност) и сделката бе обявена официално вчера в „Уолстрийт Джърнал“. Окончателното подписване беше насрочено за идната седмица. Днес Ивън и колегите ѝ в „Йор Хаус“ трябваше да обсъдят процедурата по сливането. В съвещанието се включиха общо дванайсет души и разговорът продължи до единайсет и половина. След като се освободи, секретарката ѝ каза, че Тим Броуди иска да я види. Било спешно.

– Обаждах ти се – каза той, след като влезе, – но говореше по телефона, затова реших да дойда лично да ти кажа новината. Пол Янис току-що обяви, че оттегля делото.

Разказа ѝ за решението на съдия Ландс и за пресконференцията в ротондата на „Храма“, след която фотографи и репортери хукнали да преследват Пол на излизане от съда.

Въпреки все още непреодоления шок от разговора с Хедър тя се изненада:

– Хал знае ли?

Шефът ѝ бе излязъл с Туули веднага след края на съдебното заседание, за да се срещнат с един финансов репортер във връзка с купуването на „Йор Хаус“. Около петнайсет минути по-късно, веднага след като Хал се върна, Ивън и Тим влязоха в луксозно облицованото му свърталище. Туули също бе с него и никой от двамата не беше чул новината.

Хал побесня:

– Как може да направи това?

Адвокатът обясни закона. До официалното завеждане на делото всеки тъжител можел да се откаже от иска си.