Жълтата кутия

Заинтригуван, Невестулката тръгна след хлапака и скоро установи две неща. Първо: момчето не беше момче, а виртуозно гримиран мъж и второ: само за около час мошеникът успя да ограби поне седмина души.

Невестулката го засърбяха ръцете. Трябваше да покаже на крадците във Филипополис, че и тези от столицата не са за изхвърляне. Пък и кой знае, джебчията можеше да му помогне и в поставената от писаря задача. Всички престъпници се познаваха помежду си и ако успееше да се сближи с някой от тях, щеше да е свършил работата си на половина.

Невестулката вдигна объл камък и го уви в парче от ризата си. След това небрежно тръгна след крадеца, изчаквайки подходящия момент.

Не му се наложи да чака дълго.

По улицата, стъпвайки важно с лъскавите си черни ботуши, се зададе мустакат багаин, облечен в нови поръбени с пух кожени дрехи. Зад него ситняха двама слуги, понесли кошници. Богаташът спираше пред сергиите, оглеждаше и опипваше стоката, дълго се пазареше и ако харесаше нещо – плащаше, а слугите му го прибираха.

Около багаина веднага се образува тълпа от просяци и сакати, които се бутаха, протегнали ръце, сочеха издраните си меса и болни крайници, молейки за милостиня, докато той ги разгонваше с ритници. Джебчията, когото следеше Невестулката, се юрна към богаташа и падна на земята заедно с останалите, а торбата му се повлече след него по каменната улица.

Без да губи и минута, помощникът на писаря също се включи в групата. Стигна до молещия за милостиня мъж, бързо отвори торбата му, извади натъпканите в нея чужди кесии и ги замени с увития камък. След това отскочи назад между сергиите и загледа какво ще стане.

Трябваше да му го признае – крадецът си знаеше работата. Мошеникът се понадигна, извисявайки пискливия си глас, което предизвика яростта на останалите просяци. Един от тях замахна с патерицата си и удари нахалника в гърба. Той само това и чакаше. Политна напред, надавайки сподавен вик и се вкопчи в дрехите на багаина. Погнусен, той го тресна с юмрук по челото.

Крадецът се строполи на земята, а от главата му кой знае как бликна кръв. Докато падаше, ръката на мошеника се стрелна към джоба на богаташа и ловко измъкна кесията му. Всичко стана за миг. В следващия раненият просяк хленчеше, притиснал разбитото си чело, а ограбеният без ни най-малко да предполага какво го е сполетяло, продължи важно по пътя си.

Джебчията изчака процесията да се отдалечи, стана, изтупа праха от дрехите си и подсвирквайки, все едно нищо не се е случило, се отдалечи. Невестулката тръгна след него.

Вървяха дълго.

По някое време мъжът спря да се измие, обърна дрехата си наопаки и прихвана косата си на плитка. От доскорошното сополиво подсмърчащо момче не остана и помен. Вместо него крачеше млад мъж с вид на работник или калфа, запътил се към покрайнините на града.