Бягството [bg]

— Понеже между Русия и Щатите няма спогодба за екстрадиция.

— Точно така. Но аз се съмнявам, че крайната й цел е била Русия. Избрала е тази дестинация, за да изчезне. Само можем да предполагаме накъде щеше да се насочи след това. Практически навсякъде, тъй като е разполагала с достатъчно финансови ресурси.

— За коя дата бяха издадени билетите? — попита Пулър.

— За днешна. Била е дежурна, но се обадила, че е болна. Явно не е имала намерение да се появява повече там. Това беше причината да я потърся в дома й.

Пулър втренчено погледна Нокс, но тя спокойно издържа на погледа му. Кърк забеляза това и започна да върти глава от единия към другия като на тенис мач.

— Знам какво се готвиш да кажеш — обади се най-накрая Нокс.

— Наистина ли? — вдигна вежди Пулър. — Защо не го споделиш?

— Ще кажеш, че е трябвало да те запозная с всичко това, защото сме екип. И ще бъдеш прав. Ако не ме беше зарязал на онова гробище, вероятно щях да ти кажа. Но ти изчезна, без да даваш обяснения къде отиваш. А аз трябваше да свърша тази работа.

Пулър явно остана доволен от обяснението.

— Изненадан съм, че не си изпратила специален отряд при всичките тези улики — каза той. — Армията би постъпила именно така.

— Армията — да, но не и ние. Целта ни беше да я убедим да ни сътрудничи и да ни отведе до хората, за които е работила. В общи линии тя е била дребна риба, а ние искахме другите. Затова отидох сама. Да поговоря с нея, да я накарам да използва главата си.

— Заради което без малко не изгуби своята — отбеляза той.

— Трябва да ти призная, че не очаквах това. В профила й нямаше нищо, което да ни накара да допуснем толкова крайна реакция.

— Профилите понякога са подвеждащи — обади се Кърк.

— Вероятно затова я изгубихме като потенциален свидетел и източник на информация — каза Нокс, замълча за момент и мрачно добави: — Заради мен, разбира се.

— Тя те вижда в дома си и знае коя си — рече Пулър. — И веднага усеща, че играта е свършила. Вероятно е била горе, за да си събере багажа за полета до Русия, а после е изпаднала в паника.

— Не знам — въздъхна Нокс. — Но адски се радвам, че не ме улучи.

— Защото ти си я ударила със стола.

— Не, Пулър. Просто извадих късмет.

— Като с раната на хълбока?

— Като с раната на хълбока — съгласи се тя, забеляза втренчения поглед на Кърк и лаконично добави: — Дълга история.

Нокс отпи глътка кафе и се замисли.

— Какво? — попита Пулър, забелязал палави искри в очите й.

— Питам се кога ли късметът ще ми обърне гръб.

— Е, кой не си задава този въпрос? — сви рамене той.

— Бих казала, че за ваше нещастие, това вероятно ще се случи по-скоро, отколкото предполагате — отсече с категоричен тон Кърк.