Произход. Пустинна клетва [bg]

Зад тях главатарят излизаше от водата с мокри дрехи и лице, разкривено от ярост и омраза. Палците на другаря му се забиха в гърлото й. В лицето й пръсна слюнка. Тя се килна назад, изви гръб, вдигна крака и с ходилата си тласна гърдите на нападателя. Двамата се строполиха на земята. Ръцете му я освободиха и тя му нанесе два бързи саблени удара по шията — сладко отмъщение. Той се загърчи от болка и след секунда Ая беше отново на крака. Хукна към коня с надеждата, че предпазливостта и объркването, смесени с добрата старомодна болка, ще ги забавят и тя ще успее да стигне до него навреме.

Почти успя. Докато прехвърляше крак през хълбока му, главатарят се появи до дървото с разкривено от ненавист лице. Измъкна нож от колана си и изруга кресливо, когато конят изцвили и се вдигна на задни крака, обсипвайки го с прахоляк. Крадецът отстъпи назад, но продължи злорадо да прехвърля ножа от ръка в ръка, подканвайки Ая да го доближи.

— Хайде, момиче. Ела, ела…

Тя рискува да погледне назад. Двамина от крадците се бяха изправили и чакаха да видят какво ще стане край дървото. Ая се обърна отново към водача им. Още не беше извадила сабята, ала разбираше, че моментът е настъпил — бе принудена да го убие. Нали така й казваше Байек? Хванат ли те натясно, убий водача, а другите ще се разбягат.

Тя обаче не искаше да убива — въпреки че беше тренирала, беше се подготвяла за това и врагът би я убил най-хладнокръвно. Захвърлена за пръв път в реалността на битката, тя се поколеба. Винаги бе вярвала, че се обучава, за да защитава себе си и хората, които обича. Разбираше, че се учи да убива. Ала самото деяние… бе съвсем различно нещо.

— Някой ден може да се наложи — казваше й Байек, а тя се надяваше този ден никога да не настъпи, макар да съзнаваше, че вероятно е неизбежно. И сега денят бе настъпил, и изборът беше ясен — трябваше да убие не в името на морални съображения, нито за отмъщение или да защити честта си. Трябваше да убие този мъж, за да оцелее.

Ая извади сабята.

Беше по-дълга и по-опасна от ножа на мъжа, а и тя навярно се бе упражнявала повече с оръжието си.

— Знам как да го използвам — рече предупредително в последен опит да предотврати кръвопролитието.

Той се изкиска.

— Не се съмнявам, момиче.

Зад тях мъжете ги следяха зорко, чакаха и кой знае какво си мислеха. Може би се надяваха водачът им да победи. Или искаха да го видят как пада, посрамен, че го е победила нищо и никаква жена. Или просто бяха любопитни как ще се развият събитията.

Щеше да го убие, ако се наложи. Усещаше го сега. Беше се успокоила и както се бяха учили с Байек, използваше страха в своя полза.