Короносната кула [bg]

Бързото и ранно установяване на превъзходство (особено за сметка на самочувствието на противника) многократно улесняваше всеки сблъсък. Ейдриън осъзнаваше това много по-ясно от Ангдън. Въпреки това благородникът действаше точно според същите правила, защото те представляваха неосъзнавана последователност. Обикновено ролята на Блекуотър, притиснат срещу множество, би била да трепери, при възможност да се моли за снизхождение.

— Ти си приятел на Пикълс. — Тонът на Ангдън превърна констатацията в обвинение. — И на двамата ви харесва да ме правите за смях. Мислите си, че е страшно забавно да се присмивате на онези, които стоят над вас във всяко едно отношение. Само че вие сте единствените, които си мислят така.

— Видях какво си причинил на Пикълс. Струва ми се малко пресилено заради един пай с месо.

— Просто му дадох добър урок. В крайна сметка това е учебно заведение. Повечето от нещата, на които ни учат тук, са безсмислени, просто думи. Извън тази долина думите не притежават никаква полза и значение. Но аз му преподадох нещо важно: знание, което да му послужи за истинския свят. Подобни уроци остават за цял живот. Впрочем, самият ти скоро ще се убедиш в правотата на думите ми, Ейдриън, защото възнамерявам да демонстрирам същото и на теб. Възнамерявам да ти покажа защо човек трябва да почита онези, които го превъзхождат.

— Оценявам желанието ти, само че аз не съм обучаем тук.

— О, урокът е безплатен. — Ангдън стисна тоягата с две ръце.

Ейдриън леко раздвижи крака, за да уравновеси тежестта си под леко присвити колене. Той не откъсваше поглед от очите на Ангдън и позата му. Студентът щеше да замахне от дясно наляво, насочил удара си към ребрата на противника си: той възнамеряваше да пребива, а не да убива. Шумолене на слама указа приближаването на останалите.