Короносната кула [bg]

Освен това той бе удивителен.

По време на тренировките им Ройс захвърли вечното си наметало. И в самото начало Ейдриън се бе затруднявал да вярва на очите си. Ако за обикновените тела можеше да се каже, че говорят, движенията на Ройс рецитираха поезия. До този момент Блекуотър не бе виждал подобна плавност. Най-подходящи за сравнение биха били акробатичните изпълнения на катериците. Тъмнокосият мъж умееше да превръща застиналостта си в мълниеносно движение. Той имаше усет за равновесие и способност за мигновена преценка на ситуацията, които Ейдриън охотно би аплодирал. С помощта на шиповете си той можеше да се изкатери до върха на най-високата сграда по-бързо, отколкото Блекуотър би изтичал по стълбището.

Тези умения бяха накарали Ейдриън да осъзнае, че този човек е много по-опасен от издаваното в погледа му. С изострянето на това осъзнаване мечовете му липсваха все по-силно.

Въпросните мечове правеха компания на захвърленото наметало в малката стаичка, която професорът бе заделил за двамата. В нея бе настанен и Пикълс, който прекарваше повечето си време в пазене на вещите и разглеждане на книги. Ройс бе възразил против настаняването им в едно помещение, но магьосникът, за голямо неудоволствие на Ейдриън, бе настоял. И сега на Блекуотър се налагаше да търпи споделянето. Което го караше да се чувства като спящ под острието на гилотина.

Самият Пикълс нито веднъж не коментира Ройс, но личеше, че непрестанно стои нащрек.

Впоследствие се бе оказало, че тази подредба не е чак толкова лоша. Ройс се прибираше късно и си лягаше направо с дрехите, без да обръща каквото и да било внимание на присъствието на останалите двама. На сутринта той изчезваше със същото безмълвие, без дори да се изкашля или протегне. Той не изглеждаше човек.

Следващият опит на Ейдриън също завърши с плачевно рухване от северната стена. Последвалият го имаше по-голям успех: боецът успя да достигне чак до прозореца на третия етаж, където един силен полъх на вятъра наруши концентрацията му и го накара да се подхлъзне. При падането Блекуотър си насини бузата. И за малко да си счупи крака.

— Ти си безнадежден случай — отбеляза Ройс над свития от болка сред сламата. — Короносната кула е висока шестдесет етажа. Ти не можа да изкатериш и три. Никога няма да успеем.

Преди Ейдриън да е успял да се изправи, Ройс бе захвърлил куките си и бе изчезнал.

Боецът се отправи към кабинета на професора, където, очаквано, завари Ройс да крещи:

— Току-що ти казах, че той дори не можа да мине третия етаж. Три дена се занимавам с него, а той не отбелязва никакъв напредък. Зимата няма да го чака. А аз нямам намерение да се изкачвам по покрита с лед кула.