Еликсир в Ада [bg]

— Такъв светъл ум беше — нареждаше Склифасофски. — Преливаше от идеи, не можеше да седи на едно място, по десет бележника на ден изписваше, веднага щом му хрумнеше нещо, и записваше. Много му беше мъчно, че тук никой няма нужда от химията. А пък тялото му, миличък… Останало ли е нещо от тялото му, та поне да се сбогувам с него?

— Не, Николай Василиевич… Също както миналия път — има само малко въглени и пепел.

— Това е чудовищно, направо е чудовищно… Докъде сме се докарали, след като старци като нас нямат мира дори и в Ада? Ох-ох-ох… ще отида да си полегна, сви ме сърцето, направо нямам сили… Алексей, моля ви, миличък, дръжте ме в течение какво се случва… Непременно ме дръжте в течение.

— Разбира се, Николай Василиевич. Моля ви, успокойте се.

Той се наруга, че не погледна номера, който се изписа на дисплея. Дядото явно беше разстроен и като нищо можеше да започне да му звъни на всяка минута. Току-виж на доктора му щукнало, че следващата жертва на килъра е той и тогава щеше да стане страшно… Без да затваря капачето на мобилния телефон, Калашников отново набра номера на Краузе. Телефонът продължаваше да дава заето. Да не би и той да беше абонат на „Хелафон“? Странна работа, май че не беше. Но в същия миг червените светлинки на апарата му замигаха.

— Ало.

— Льоха? Чуваш ли ме? Аз съм Ван Ли — разкрещя се той с китайски акцент.

— Ей, къде изчезна, по дяволите — изруга Калашников. — Много ми е интересно къде се губите с Краузе толкова време?

— Преравяме склада. Изпотрошихме всичко. Дракула е бесен, каза, че щял да изпрати на шефа писмо с подробно описание на щетите от нашето пребиваване тук.

— Да му праща каквото ще. Не ме мъчи… кажи ми намерихте ли нещо?

— Разбира се. Точно затова ти се обаждам.

Стомахът на Калашников сладостно се сви от предчувствие.

— Виж какво, не можахме да открием нищо, което да прилича на скривалище — продължи Ван Ли. — Но под една от дъските на работното място на Хензел изровихме желязно ключе. Никой нямаше да му обърне кой знае какво внимание, само че един от нашите хора наскоро е ходил на гарата. Бил в отпуск и тръгнал за хавайския квартал. Та той моментално разпозна този ключ — бил същия като за багажните клетки на гарата, където оставил куфара си с дрехите…