![Лимони на масата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/6/limoni-na-masata-bg-download.jpg)
Лимони на масата [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Димитрина Кондева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лимони на масата [bg]». Краткое содержание книги:
Теориите на Фройд не включват възможността конфликтът на композитора на симфонии — да обожествиш и после да изразиш закони за движението на нотите, които ще бъдат завинаги — да се окаже по-голямо постижение от смъртта в името на краля или родината. Да умрат за тях могат мнозина, а саденето на картофи и продупчването на билети и други такива полезни неща могат да се вършат от почти всеки.
Вагнер! От неговите богове и герои ме полазват тръпки вече петдесет години.
В Германия ме заведоха да слушам някаква нова музика. Казах им: „Вие произвеждате коктейли от много цветове. А ето ме мен с чиста студена вода.“ Моята музика е разтопен ред. В движението й можеш да усетиш замръзналото й начало, в звученето й можеш да доловиш първоначалната тишина.
Попитаха ме коя чужда страна проявява най-голямо разбиране към творбите ми. Англия, отвърнах. Тя е земята, лишена от шовинизъм. При едно посещение имиграционният служител ме позна. Запознах се с мистър Вон Уилямс; разговаряхме на френски, единствения ни общ език освен музиката. След един концерт произнесох реч. Казах, че тук имам много приятели и, естествено, надявам се, врагове. В Борнмът един студент ме поздрави и спомена, с цялото си простодушие, че не могъл да си позволи да дойде до Лондон, за да чуе Четвъртата ми симфония. Мушнах ръка в джоба си и казах: „Ще ви дам ein Pfund Sterling.“
Моята оркестровка е по-добра, отколкото на Бетовен. И темите ми са по-добри. Но той е роден в страна, прочута с виното си, а аз в земя, където почитат изварата. Талант като моя, да не кажа гений, не може да се храни в мандра.
По време на войната архитектът Нордман ми изпрати колет във форма на калъф за цигулка. И наистина беше калъф за цигулка, но вътре имаше пушен агнешки бут. В знак на признателност написах „Приумицата на Фридолин“ и я изпратих на Нордман. Знаех, че за удоволствие пее в една капела. Благодарих му за le délicieux violin21. По-късно друг ми изпрати кутия миноги. В отговор му посветих хорал. Казах си, че нещата са се обърнали наопаки. Когато творците са имали покровители, те са създавали музика и докато са композирали, са били сити. Сега на мен ми пращат храна и аз се отблагодарявам с музика. Това е по-безразборна практика.
Диктониус нарече моята Четвърта „тричена симфония“, имайки предвид старото време, когато бедняците са смесвали брашното със ситно смляна дървесна кора. Хлябът от трици не бил най-хубавият, но обикновено засищал глада. Калиш каза, че Четвъртата изразявала мрачно и неприязнено отношение към живота.
На младини се наскърбявах от критиката. Сега, ако изпадна в меланхолия, препрочитам неприятните думи за работите ми и безмерно се ободрявам. Казвам на колегите си: „Винаги помнете, че няма град в света, който да е издигнал паметник на някой критик.“
На погребението ми ще свирят в бавно темпо Четвъртата. Искам да ме сложат в ковчега с лимон в ръката, написала тези ноти.
Не, А. ще изтръгне лимона от мъртвата ми ръка, както изтръгва шишето уиски от живата. Но няма да отмени указанията ми за „тричената симфония“.
Горе главата! Смъртта е на две крачки.
За моята Осма, само за нея питат. Кога ще я завършите, маестро? Кога ще можем да я издадем? Или поне въведението? Ще я предложите ли на К. да я дирижира? Защо ви отнема толкова време? Защо кокошката спря да ни снася златни яйца?
Господа, може да има нова симфония, а може и да няма. Пиша я вече десет-двайсет години, всъщност почти трийсет. Вероятно ще са ми нужни повече от трийсет. А току-виж, не излязло нищо дори и след толкова години. Може пък да изгори в огъня. Огън, последван от тишина. Така завършва всичко в крайна сметка. Но ако ще съм неразбран, господа, да съм правилно неразбран. Аз не избирам тишината. Тя ме избира.
Именият ден на А. Пожелава да идем за гъби. Пумпалките никнат в гората по това време. Е, това не е моето форте. С много старание, талант и кураж намерих пумпалка, една-единствена. Откъснах я, доближих я до носа си, подуших я и благоговейно я поставих в кошничката на А. После избръсках боровите иглички от маншетите си и се върнах вкъщи с чувство на изпълнен дълг. По-късно свирихме дуети. Sine alc.
21
Вкусната цигулка (фр.). — Б.пр.