Списъкът на обречените [bg]

— Макс, за мен беше удоволствие да работим заедно.

— За мен също. — Вега се усмихна и вдигна чашата си с перие.

Любезността изчезна от лицето на Фурние.

— Обаче не ми беше приятно да работя с двамата ти помощници.

Събеседникът му отново се усмихна, сякаш ставаше дума за някаква дреболия.

— Малко са грубовати и неошлайфани.

— Това е меко казано. — Фурние остави чашата си на масата. — В момента в твоята стая ли са?

Вега имаше чувството, че французинът вече знае отговора на въпроса, но не желаеше да изглежда твърде сговорчив.

— Не ми е разрешено да ти кажа.

Фурние изсумтя.

— Не ти е разрешено. Не се занасяй с мен, Макс. След всичко, което се случи онази нощ, гостоприемството ми взе да се изчерпва. Имах към вас само една молба — Самир да напусне незабавно страната.

Вега кимна.

— Ако искаш да продължим взаимоотношенията ни, трябва да си наясно с някои неща. Когато ти кажа, че искам да се направи нещо, и то незабавно, значи наистина трябва да се направи.

— Разбирам те, но има известни усложнения.

— Единственото усложнение според мен е, че Самир още е във Франция. Полицията разшири разследването. Само въпрос на време е да разберат кой е бил петият човек. Самир се превърна в проблем. Не мога да стоя и да гледам как спокойно се разхожда. Знае прекалено много.

— Мисля, че тревогите ти са неоправдани. Самир е лоялен. Нищо няма да излезе от това.

— Самир е лоялен към теб и към твоята организация, но не и към мен. Той дори ме заплаши. — Фурние поклати глава, за да изрази престореното си възмущение. Той оглавяваше Службата за действия на ДЖСЕ, а някакъв си нищо и никакъв арабин сипеше закани към него, и то в собствената му страна. А сега Вега искаше да изкара всичко като дреболия. Цялата нелепост на ситуацията го подтикна да вземе прибързано решение: — Макс, мисля, че не ме приемаш достатъчно сериозно. Вече започвам да губя вяра в теб и в хората ти…

— Но?

— Няма „но“. Моите хора заплашиха ли те?