Възкресителят [bg]

Клер прочете отново отбелязаните места, като повиши глас, за да наблегне върху Стретън он Фос — в това село също беше записан свещеник. Чак на последното село Стонли тя отново повиши глас.

— Това село има двама свещеници.

Артър намери на картата Лемингтън Хейстингс и Стонли, макар Клер да настояваше, че всички улики сочат към Стретън он Фос.

— Лемингтън също не е много близо до дома на Малори, но поне е на пътя за Лондон. Знаем, че е бил член на Парламента, така че навярно е познавал мястото. Стонли е по-близо, непосредствено на юг от Ковънтри, почти в неговата територия. — Артър направи още една справка и заяви: — Там е имало важен цистерциански манастир през петнайсети век, което е интересно.

Клер се изправи да се разтъпче.

— Виж, може напълно да грешим с всичко това, но ако сме на прав път, имаме три възможности — Стонли, Лемингтън Хейстингс и Стретън он Фос, на което залагам аз. Как да стесним издирването? Имам предвид, дори ако знаехме, че Малори е имал предвид едно от тези места, къде точно да търсим? Та това са цели села?

Излязоха на разходка преди закуска. Беше облачно и когато се отдалечиха максимално в градината, небето изведнъж се отвори със забележителна ярост и ги направи вир-вода, сякаш някой ги бе напръскал с градински маркуч от една ръка разстояние. Смеейки се като ученици, двамата изтичаха обратно в стаята и свалиха мокрите палта и обувки.

— Трябва да се преоблека — заяви тя, докато разкопчаваше горното копче на блузата си и вървеше към гардероба.

Артър я последва, като също разкопчаваше ризата си. Клер внезапно спря и се обърна към него. Той я целуна, отначало плахо, после по-настойчиво, след като усети, че тя няма нищо против. Тръгнаха долепени към разхвърляното й легло и след кратка борба с копчета, ластици и закопчалки се освободиха от дрехите си.

Всичко в нея беше съвършено — миризмата й, вкусът й, тихите й стонове, прекрасното тяло. И когато свършиха, задъхани от неочакваното преживяване, тя изглеждаше толкова доволна и щастлива, колкото и той.

Артър нямаше представа защо мисълта му хрумна точно тогава, но забързано се извини и взе лаптопа и единия пергамент. Клер като че ли изобщо не се смути от посткоиталните му маниери и придърпа завивките между двама им.

— Между другото, беше изумително, но пропуснахме това. Аз го пропуснах. — Той посочи част от пергамента. — Този откъс: мечът може да бъде намерен в съзвучие със самата история. Това трябва да е другата важна следа към него.

Клер постави ръка върху гърдите му. Жестът беше толкова небрежен, сякаш двамата отдавна бяха любовници.

— Съжалявам, но не разбирам.

— Умиращият крал Артур нарежда на сър Грифлет да върне Екскалибур на вълшебното езеро, от което е дошъл. Грифлет се подчинява с неохота и от езерото се подава женска ръка, която улавя меча и го отнася под водата. Малори е имал предвид именно това — в съзвучие със самата история. Явно е хвърлил меча в някакво езеро. Така го е скрил. Остава да намерим край кое от трите села има езеро.