Великата криминална революция [bg]

Взрив — някой стреля с гранатохвъргачка. Най-вероятно някой от макашовци. Макар че… Разговарях с двама бойни генерали, преминали през Афганистан. Разказах им за това, което стана в Останкино, и стигнах до гранатохвъргачката…

— О! — възкликнаха и двамата в един глас. — При нас в Афганистан изстрелът от гранатохвъргачка винаги служеше като сигнал за откриване на огън…

И така — експлозия… и луд кръстосан огън от двете сгради на телевизионната компания. От долните етажи, от горните, от покрива. Площадът вече е осеян с трупове. Оцелелите в паника бягат към езерото, в парка (те са непосредствено до зданията на телекомпанията).

Покъртителен кадър! Лежат убити, гърчат се ранени, в асфалта се удрят трасиращи куршуми, а на преден план двама оператори (единият, ако се съди по екипировката, е чуждестранен, а другият е наш) продължават да снимат безсмъртните кадри. Нима те така и няма да бъдат потърсени от обществото? И няма да ги покажат на целия свят по телевизията, няма да бъдат предявени в обвинителния акт на онези, които устроиха тази касапница?

Тълпата е разпръсната, няма нападащи… Огънят може вече да бъде прекратен, не е ли така? Но не е. На площада един подир друг изпълзяват бронетранспортьори. Действията им са извънредно странни. Бълват непрекъснато огън по прозорците на телекомпанията (Защо? Та нали там са бойците на „Витяз“ и сътрудниците на телевизионния център?!), след това спускат дулата на картечниците и стрелят по посока на парка — там има стотици, хиляди хора! Това го прави всеки бронетранспортьор, фиксирано е на лентата.

И картечарите от главното здание на Останкино водят непонятен огън. Трасиращите откоси трещят в ъгъла на другото здание на компанията, което е на отсрещната страна, и се удрят в асфалта пред входа на зданието. Защо? Там няма жив човек, само трупове има на асфалта. Куршумите рикошират и попадат в прозорците на зданието. Това се вижда ясно на екрана, може дори схема да се начертае.

Тези куршуми, изстреляни от бронетранспортьорите и от картечниците, поставени в главното здание на телекомпанията, не можеше да не убият някого. И те убиха.

Загина боец от „Витяз“ и един сътрудник от телевизионната компания — звукоинженерът Сергей Красилников.

Средствата за информация ще припишат тези престъпления на нападащите. А как можеха те да ги убият? Нито един от тях не беше прекрачил прага на зданието. За какъв ответен огън можеше да става дума? Освен това звукоинженерът Красилников беше убит на втория етаж и не беше стоял на прозореца, а в коридора. Това би могло да стане само от изстрелите от бронетранспортьор или от картечница, стреляща от главното здание на компанията. Куршумите с мощна поразяваща сила се удряха в тавана и в металната решетка на прозореца и с рикошет настигаха жертвата.