Синьочервения Метусалем
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Синьочервения Метусалем». Краткое содержание книги:
По целия пристан се виждаше многолюдна тълпа, наброяваща, както изглежда, с хиляди. Хората стояха глава до глава, а също и по лежащите на котва кораби.
Полицейската лодка се понесе срещу джонката. Беше пълна с въоръжени служители, сред които се намираше и капитан Бийдъл. Те се прилепиха до стената на кораба още докато забавяше ход и се качиха на борда. Морският капитан побърза да отиде при Търнърстик и викна:
— Докладвах вече случая и цялото население е на крак. Хората са във възторг от делото ви и се радват, че «Хай-лунг» ще си получи най-сетне заслуженото възнаграждение. Мястото, където трябва да пристанете, вече е определено — там в широката пролука откъм щирборда. Внимавайте! Данданията се започна. Ще отида при флага.
От най-близкия кораб прозвуча оръдеен изстрел, чийто пример последваха и другите кораби. Додето стигаше поглед, се виждаше да се спускат и издигат флагове като поздрав и почит към покорителите на «Хай-лунг». Хиляди викове «ура» и други възгласи изпълниха простора на всевъзможни езици. Най-ясно се чуваха крясъците на китайците — «чинг чинг». Стотици видове капи, фуражки, шапки и разните му там покривала за глава се размахаха. После котвата издрънка на дъното, а носовата верига бе хвърлена на сушата.
Тук стояха английските морски пехотинци, които бяха идвали на борда. Дори самият губернатор се бе явил, за да проведе лично предварителното следствие. Показанията на петимата герои бяха протоколирани. Губернаторът ги помоли засега все още да не отпътуват и те решиха да се настанят в хотел «Хонконг». Двамата мандарини бяха представени като невинни пътници, които също били ограбени и можели да напуснат джонката едва вечерта след получаване на ново облекло, срещу което властите не повдигнаха възражение. В баластния трюм неколцина от пленниците се бяха задушили; останалите бяха живи. Те бяха откарани на палубата и вързани по двойки, за да бъдат отведени в по-сигурен затвор.
Междувременно бяха минали около два часа, ала тълпата стоеше все още гъсто скупчена на брега. Когато пиратите поеха по трапа под въоръжена охрана, бяха посрещнати с викове на гняв и погнуса. Полицията беше сторила предостатъчно, за да предотврати саморазправата на публиката.
— Готфрид, лулата ми! — заповяда Метусалем.
— Тук е вече! — отвърна ваксаджията, подавайки мундщука. — Трябва при наш’то тържествено влизане да се държим с нужното достойнство и в обичайния ред, та да импонираме на китайците. Излизам даже с предложението да изчакаме тук, додет’ ни построят няколко триумфални арки или поне една Бранденбургска врата, защот’ ний сме благоволили да сме героите на тоз чутовен ден. Нали, минхер?
— Ja, het is in waarheid zo/Wij zijn dappere veldhereh en mannen gewwest. (Да, така е в действителност. Ние бяхме храбри пълководци и мъже.)
Губернаторът и криминалните служители се сбогуваха с пътниците и напуснаха кораба. Последните потеглиха, и то във всеизвестния ред: отпред кучето, после пафкащият Метусалем, зад него Готфрид с лулата и фагота, следван от Рихард, който не вървеше този път сам, а с Лианг-си. Шествието завършваха Търнърстик и минхер. Когато се появиха на трапа, бяха посрещнати с ликуващи възгласи. Тълпата образува шпалир, през който те преминаха тържествено, и кимайки с достойнство, благодаряха на двете страни.
Внезапно Търнърстик застина на място.
— По дяволите! — изруга той високо. — Метусалем, там са застанали двамата мерзавци с паланкина, в който неотдавна бях принуден да търча! Да наредим ли да ги арестуват?
Синьочервеният се обърна. Видя двамата кули, носилката стоеше на земята зад тях. Брадата му трепна, а по лицето плъзна усмивка.
— Не, скъпи приятелю — отговори. — В днешната радост не бива да внасяме горчилка. Но въпреки това те ще трябва да изправят вчерашната си грешка.
Той се обърна към кулитата и стоящите в тяхна близост мъже и викна властно, посочвайки Търнърстик и паланкина:
— Този велик герой Тър-нинг сти-кинг, високопоставеният генерал-майор, желае да бъде носен в носилката. Действайте бързо!
Тази подкана не можеше да се яви по-добре дошла за хората. «Високопоставеният генерал-майор» мигом бе уловен от десет-дванайсет ръце и настанен в сандъка на носилката. Със същата бързина кулитата я вдигнаха и се вместиха между Готфрид и Рихард с Лианг-си. Шествието отново се раздвижи, придружавано от нескончаемото ликуване на тълпата.