Синьочервения Метусалем

Ако някой е бил на мнение, че Метусалем ще поднови редовните си, ежедневни «тегели» до «Приносителя», то много се е лъгал. Е, да, той всеки ден излизаше с Готфрид и кучето по точно предишния начин и последователност, но само веднъж и не към прочутия стар локал, а към един усамотен страничен път. Попитаха ли го защо е въвел този нов порядък, отговаряше: «Ik wil niet drinken. De lucht is hier zeer goed.» (He искам да пия. Въздухът тук е много добър.) Хората естествено поклащаха глави и след няколко напразни опита да го насочат отново по стария, отъпкан маршрут го оставяха да си върви спокойно по пътя. A «de lucht» (въздухът) изглежда действително много добре му понасяше. Лицето му малко по малко придобиваше по-светли краски, а носът все повече и повече се приближаваше по облик до онези носове, които не са станали синьо-червени, следствие «удар от сабя».

На един от по-ранните събратя по чашка, казват, доверил сериозно: «Бил съм глупак. Човек трябва да има други цели, не пиячката, която единствено разсипва тялото и духа. Не се нуждая от служба, защото съм богат, но искам да живея за пример на доблестния младеж Рихард Щайн, за да не се впусне по моя предишен път. Той трябва да учи двойно — веднъж своето и втори път онова, което аз съм пропуснал.» Чичо Даниел живее със своята снаха и децата й като рентиер от лихвите на състоянието си. Дегенфелд е на квартира при тях. Фрик Търнърстик ги посещава всяка година, за да «провери дали Метусалем все още не е научил китайския». А минхер пише всеки месец.

Който тръгне по Главната улица, ще му направи впечатление причудливо оформената табела, съдържаща фирмата «Лианг-си, дрогерист». Магазинът е бляскаво обзаведен с помощта на известните златни кюлчета, а звънчето на вратата подрънква почти непрекъснато от ранна утрин до късна вечер.